Това е нещо подобно, само че вместо пчелитие третират питите с пило:Ето едно интересно клипче за борба с вароатозата.
http://www.yaruley.ru/video/vip/29/s...leshhem_varroa
http://www.varroa-controller.com/
Значи руснака върти само пчелите на 47 градуса а германеца пече рамките с пилото. Е чудя се аз що не взема да направя една компилация от двете..... Ако някой термостат или реле дефектира ще направя едно непредвидено третиране посред зима
Винаги може по-добре.
Германеца ги пече 2 часа. Вече започвам да ти вярвам, че наистина е възможно да се нагрее целия кошер, заедно с пчелите в него. Докато обаче някой не жертва няколко семейства в правене на експерименти, няма как да разберем.
Според мене системата трябва да има два терморегулатора. Първият поддържа температурата на повърхността на нагревателя, като не позволява тя да надхвърли например 50 градуса. Числото 50 трябва да се определи опитно. Вторият терморегулатор следи температурата в центъра на някоя от питите и той всъщност определя момента, когато се е нагрял целия обем на кошера, заедно с восъка и меда в него.
По време на операцията кошера трябва да се облицова с фибран или стиропор, за да се намали загубата на енергия. Не е важна самата загуба, а температурния градиент, който тя създава. Този температурен градиент ще лъже датчика в центъра на кошера. Датчика ще открие, че централната пита се е загряла, но периферните все още ще са студени.
При голямо количество кошери това ще е убийствен труд. Малко се съмнявам колко процента от кошерите ще останат читави след тази процедура. Съмнявам се в точността на терморегулаторите.
Защо ти е да се нагряват рамките и меда? Само въздушното пространство стига. Аз на пролет бих рискувал един кошер в зависимост какво е положението с презимуването.
Но специално за целта ще трябва да сложа доста по-мощен нагревател защото с текущите едва ли ще мога да вдигна 47 градуса при външна 5. Трябва да е от 60 вата нагоре.
Системата за контрол и мониторинг ще я опиша подробно в другата тема, но накратко в два от контролните кошери ще има 3 термометъра, един в страни от кълбото, един над кълбото и един в центъра на кълбото. Този в страни от кълбото ще определя кога да се включват нагревателите другите само за набиране на данни.
Другите 2 контролни кошера ще имат само по 2 сензора, отстрани и отгоре.
За всеобщо гледане ще качвам инфото тук:
http://emoncms.org/todoremoncms&id=16329?embed=1
в процес на разработка е.
Винаги може по-добре.
За терморегулаторите не се притеснявай - те ще са перфектни и прецизни. Проблемът е че не знаем какви са параметрите на температурните и времевите режими. Германците ревниво пазят тази тайна. Дори на апарата си не са сложили индикатор на температурата. Само намекват, че апарата е тестван 2 години на няколко пчелина и след тестовете им се е наложило да "донастроят" температурните си режими. Явно има някаква тънкост или всичко е много по ръба на оцеляването на пилото.
Между предишния си постинг преди половин час и сега попрочетох доста неща по тези методи с нагряване и стигнах до извода, че няма как де се обединят в едно двата метода - нагряване на пчелите и нагряване на пилото. Принципа им на действие е различен, температурните режими - също. И понеже тези данни са ревниво пазени, за да открием верните параметри ще ни се наложи да уморим много семейства. И естествено това ще ни отнеме и на нас 1-2 години, защото трябва да изследваме всяко едно семейство как се държи до края на сезона след третирането, което сме му направили. Абе откачена работа, пък и рискова за семейството.
Мисля, че това исках да кажа и в горния си пост, но с по малко думи.
Ако все пак съществува някаква температура, която да избива акарите, но да е безопасна за семейството, то тогава съществува много по-елегантен метод, труда при който да е нищожен и риска да се сведе почти до нула.
Вариант 1:
Малък камион-фургон и в него се товарят 20-30 кошера и после се нагрява целия фургон.
Вариант 2:
Прави се някаква дълбока вана от фибран, и тя се нахлупва върху цяла една 4-метрова стойка с 8 кошера на нея. После се нагрява пространството под нея.
Вариант 3:
Прави се някакъв квадратен казан от фибран, и той се нахлупва върху единичен кошер. Нагрява се единичния кошер.
Вариант 4 (важи само за тези, които са с кошери от полистирол):
Прави се малък контролируем нагревател тип ДУХАЛКА и се лепи отдолу на мрежестото дъно. Температурата на излизащия въздух ще се контролира. Този вариант ми е най-удобен на мене и мисля че сравнително лесно ще мога да направя нещо по въпроса.
При всичките тези методи се правят достатъчно бройки от съответното оборудване така, щото обработката на един цял пчелин от да кажем 100 кошера да се извършва от 2-ма човека в рамките на 1 работен ден. Тогава и само тогава човек може да си позволи това третиране да се прави ако трябва дори и 5-6 пъти в годината.
В момента има 7 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 7 гост (и))