Времето през 2015 г.

[Gavazov]

Ами иска да каже, че отстоянието от център до център на питите (центрирането, както го наричаш ти), няма никакво отношение към големината на килийките. Така че, в десет рамков кошер, ще си има 10 рамки, а не 11.

"One of the problems with the standard size is that in the brood nest, the bees only build the comb out to the necessary depth to house the baby bees, but honey comb is drawn out to the point where adjacent combs are separated only by the bee space. When combs are spaced at 1 3/8” on center, those two depths are not the same, and when combs are moved around in the hive, you are often left with two mismatching areas of honey comb are pressed together, killing bees, possibly the queen, and then subsequently get glued together making a mess for the next time you try to remove one of them. So with narrower frames, hopefully we get less of a mess and more even, consitent, movable comb.
There is another aspect of narrow frame beekeeping which is a benefit to small cell beekeeping. Smaller distances between combs match geometrically with smaller cell sizes in which logic dictates that a narrower bee is also a shorter bee.

Finally, a ten frame box holds 11 narrow frames. If each frame is trimmed by 1/8”, 10/8 equals 1 ¼” which means 11 narrow frames fit exactly in the place of 10 standard frames. With larger sized boxes that hold more frames, the difference is even more dramatic".

Колеги целта ми не е да се заяждам а просто да събудя дискусия, нито защитавам малките килийки нито големите. Очевидно е че данните от различните измервания при различните раси пчели са различни , интересно ми е дали някой е правил опити в България да установим каква е вариацията нищо повече , ако съм засегнал някой с постовете ми моля да бъда извинен.

[Mateev]

Гавазов виждайки, че боравиш добре с материала бих искал да ми разясниш какво е КУБИТАЛЕН ИНДЕКС.

Ето как се мери кубитален индекс на крилото на една пчела. Снимката е направена с дигитален микроскоп в лабораторията на БПРА, а пчелата е от моя пчелин:

[solaris60]

"Кубитален индекс" е съотношението в абсолютни единици между две жилки на третата кубитална клетка на предното крило на пчелата.

Гавазов, много съм ти благодарен за разяснението, но се чудя за толкова ли прост ме имаш? Въпроса ми беше уловка.

[delta.e]

Гавазов, много съм ти благодарен за разяснението, но се чудя за толкова ли прост ме имаш? Въпроса ми беше уловка.

Знам си аз , моят Вагабонт !

[Mateev]

Суровите зими - 2 пъти по-често !!!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4395797

[scutellator]

Я, имало и малко светлинка в тунела. Суровите зими няма да траят вечно - след 15-на години, когато ледените шапки изчезнат - студени зими вече няма да има. Направо нямам търпение.

[Nik_m]

Какъв е този ноември, още 10 дена го дават 15градуса, ще се наложи да връщам магазините

[rumenggr]

Не си спомням такава аномалия. София, 22.11.2015, в 02:35 през ноща, при ураганен вятър +18*С.

[rosty_sz]

В климата има равновесие. Всяка аномалия е последвана от друга в обратна посока.
Топлите дни сега ще ни излязат през носа след месец.
Отлагането на началото на истинската зима ще отложи и нейния край.

[Mateev]

В климата има равновесие. Всяка аномалия е последвана от друга в обратна посока.
Топлите дни сега ще ни излязат през носа след месец.
Отлагането на началото на истинската зима ще отложи и нейния край.

Не е много сигурно дали отлагането на началото на зимата ще доведе до отлагането и на нейния край. Вярно е, че при климатичните промени съществува енергиен баланс, но той е на ниво цялата планета, а не на ниво едно единствено петънце територия, каквато представлява България, ако е погледнем на глобуса. Дадената енергия на площта на България може да бъде взета например от Африка и затова сега да имаме топла есен. През зимата може тази енергия да бъде отнета бързо (много студена, но кратка зима) или бавно (топла и продължителна зима) и да бъде дадена например на някоя северна държава.

При всички случаи балансите на енергия са много сложни процеси, зависят от хиляди фактори, разпръснати на огромна площ, и в никакъв случай за една точица на глобуса не можем да си вадим елементарни заключения от типа "късна зима, късна пролет". По начало за климата могат да се вадят само глобални заключения за дълъг период от време (хиляди години). Представете си графиката на една бавно променяща се крива, и около нея как подскачат кривите на СЛУЧАЙНИТЕ флуктуации. Нарочно наблегнах на думичката СЛУЧАЙНИ.

И за да не започнете да ме оборвате, веднага ще ви дам определение що е това СЛУЧАЙНО СЪБИТИЕ. По принцип нищо в този свят не е случайно. Всичко се подчинява на някакви закони, което означава, може да бъде предвидено и изчислено. За тази цел обаче ние се нуждаем от следното:
1. Познаване на всичките тези закони.
2. Притежаване на цялата начална информация.
Знаейки всичко за точки 1 и 2 ние можем да изчислим бъдещото движение с много голяма точност. И това се нарича ПРОГНОЗИРАНЕ.

Когато обаче нещо не го знаем по т.1 (не знаем всички закони) или по т.2 (нямаме цялата начална информация), то тогава нашите изчисления ще бъдат само приблизителни и неточни, в резултат на което много често ПРОГНОЗИРАНЕТО ЩЕ БЪДЕ ПЪЛЕН ПРОВАЛ. Така се случва в метеорологията. Така се случва и в много други области от живота, науката, бизнеса или човешките взаимоотношения. И за да сме наясно с всичките тези явления, ние сме си измислили думичката СЛУЧАЙНОСТ, която в действителност означава ЗАКОНОМЕРНОСТ, за която НИЩО НЕ ЗНАЕМ.