Оцветяването на майката се определя от нейните лични ДОМИНАНТНИ ГЕНИ (ако са различни) или рецесивни (ако са еднакви), а оцветяването на поколението зависи както от двата комплекта гени на майката, така и от единия комплект гени на оплодилите я търтеи (и случилата се комбинаторика между тях). Поради тази причина си е съвсем нормално да се случи така, че майката да има едно оцветяване, а нейните пчели - съвсем друго.
Аграрен университет - Пловдив АГРАРНИ НАУКИ Година V Брой 13 2013
Организираната развъдна дейност в
пчеларството в България започва с изучаването на
морфологичните особености на местните пчели от
колектива на Опитната станция по пчеларство през
60-те и 70-те години на миналия век, като резултатите
от тези изследвания са послужили като основа за
организиране на селекционната работа с пчелите в
страната (Velichkov, 1977).
До 1978 г. развъдно-подобрителната работа с
пчелите в България е водена стихийно, основно с
използването на масовия отбор. Едновременно с това
са провеждани отделни проучвания на местната и чужди
раси пчели и техните кръстоски (Velichkov,1963; 1967;
1970; Radoev, 1965; 1969; 1971; 1979). През 1978 г. е
утвърдена дългосрочна Програма за развъдно-
подобрителна работа с пчелите в България, която се
води до 1989 г. в две направления: 1. Чисторасово
развъждане на местната пчела; 2. Кръстосване на
местната пчела с чужди раси – карника, италианска и
сива планинска кавказка. През същата 1978 г. са
утвърдени и три резервата за опазване в чисто
състояние на местната българска пчела – Западен –
част от Западна Стара планина; Източен – част от
Средна и Източна Стара планина; Южен – част от Рило-
Родопския планински масив.
В периода 1980-1987 г. в България са изпитвани
и внедрявани в практиката в различни райони (Враца,
Ловеч, Сливен, Тервел) дву-, три- и четирипородни
кръстоски на местната пчела с италианска, сива
планинска кавказка и карника (Velichkov, 1986; 1987),
като майки кръстоски се продаваха и разнасяха в
страната до средата на 90-те години.
През 1987-1990 г. е проведено сравнително
широкомащабно морфоетологично изследване на
пчелите от територията на утвърдените резервати за
местна пчела и в различни зоогеографски райони на
България (Petrov, 1990), което показа, че: използването
на майки кръстоски и практическата невъзможност за
контрол над тяхното разпространение е довело до
унищожаване на расовата чистота на много локални
популации от местната българска медоносна пчела;
налице е съкращаване на броя на пчелните семейства
и влошаване на техните биологични и стопански
показатели; процесите на биологично (генетично)
замърсяване са проникнали и в микрорайоните на
резерватите със запазени чисти български пчели
(главно в планинската част на страната); възникналият
по естествен път разнорасов търтеев фон направи
невъзможно провеждането на целенасочена
селекционна работа с българската медоносна пчела.
Като цяло периодът 1960–1989 г. е най-
значителен в създаването на „генетичен хаос” сред
популациите на медоносната пчела в по-голямата
част от страната, благодарение на използването на
майки кръстоски в различни райони на страната, което
е катастрофална тенденция, поставяща под угроза
съхраняването и устойчивото използване на генофонда
на българската медоносна пчела.
Положението се влоши още повече с
настъпилите след 1990 г. политико-икономически
промени в България - селекционният процес беше
прекъснат. Резерватите за местна българска пчела не
изпълниха предназначението си и прекратиха своето
съществуване. Разрушена е и мрежата от майкопроиз-
водителни стопанства в страната, а самите стопанства
– ликвидирани. През периода 1990-1999 г. не прекрати
дейността си само едно стопанство за производство на
пчелни майки. До 1988 г. в България регламентирано
се произвеждаха 100-120 хиляди пчелни майки годишно,
през следващия 10-годишен период производството
спадна до 3-4 хиляди пчелни майки за година. Това
създаде вакуум в майкопроизводството и условия за
стихийно и нерегламентирано производство на майки
и рояци и последвалите ги генетични и ветеринарно-
медицински проблеми.
Radoev, L., 1965. Sravnitelynoe ispitanie seroy kavkazskoy
gruzinskoy pcheli v Bolgarii. - XX Mezhdunar. kongress
po pchelovodstvu Apimondii, Buharest, 125-127.
Radoev, L., 1969. Rezulytati issledovania vtorogo pokolenia
pomesey ot skreshtivania mestnih bolgarskih pchel s
serimi kavkazskimi (gruzinskimi) pchelami. - XXII
Mezhdunar. kongress po pchelovodstvu Apimondii,
Buharest, 290-291.
Radoev, L., 1971. Novie danni po ispitaniyu seroy gornoy
kavkazskoy pcheli v Bolgarii. - XXIII Mezhdunar. kongress
po pchelovodstvu Apimondii, Buharest, 401-403.
Radoev, L., 1979. Medoproduktivnosty seroy gornoy
kavkazskoy i mestnoy porod pchel v razlichnih rayonah
Bolgarii. - XXVII Mezhdunar. kongress po pchelovodstvu
Apimondii, Buharest, 311-313
Ето с какво се е занимавал другаря Радоев. Да не би названието "сива местна пчела" използван от него да има връзка точно с тази негова дейност със сивата кавказка пчела. А именно създаването на българска "местна" сива пчела...
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))