Да ще отговоря и отговорът може да е полезен за всяко едно сдружение. При нас работата не се върши от един двама души. Екипа е много голям и всеки се старае да допринесе с нещо за дружеството. Повече от 25% орт членовете са активно участващи и бройката расте. Всеки се заема с това, което умее най-добре. Ако някой види, че задачата, с която се е заел е непосилна за него, просто споделя и друг или други се захващат да му помагат. Екипа е много голям и почти няма противоречия. Има консенсусни решения. Някой от по-възрастните колеги ни контролират, и ако стъпим на криво ни поправят.Е не винаги е било така. Навремето когато станах член на дружеството, бях един от най-младите там. Благодарение на далновидността на бай Георги (лека му пръст) в дружеството постоянно се включваха по-млади хора и продължават да се включват. Постепенно натовари нас по-младите с отговорността да вършим организационните работи и ни нареди в УС на дружеството, за да ни стимулира да работим още по-усърдно. Започнахме с дребни неща, организирахме групово закупуване на консумативи, започнахме да организираме изложения, създадохме добри контакти с местната власт и се включваме в много мероприятия които се организират в града, участввахме активно в организирането на ApiBulgaria. Имаме още много свежи идеи и дай Боже скоро и тях да реализираме. За това всеки път ви казвам, да не чакате някой друг да ви оправи положението. Ако и ние така чакахме, нямаше да имаме дружество и всеки сам щеше да се опитва да се спасява, а от това щяхме всички да губим.