ИНВЕРТИРАН СИРОП

[Mateev]

От 2-3 дена правя подготовка за инвертиране на около 2 по 5 тона захар с две машини - декристализатори на Lyson. Едната е в Габрово, а другата - в Ловеч. Идеята беше да започнем да работим денонощно и в растояние на 15-20 дена да успеем да инвертираме общо 10 тона захар на партиди по около 200 литра (толкова е капацитета на един декристализатор). Подготовката включваше закупуването на 12 еднотонни цистерни (от тези белите от Емпикол и Сорбитол), струговането на специални детайли за изхода им, за да направим преход от PVC към метални кранове, защото оригиналните PVC кранове се разбиват много бързо. Също така стойки, контакти, ел-инсталации, помпи, маркучи, водопроводни истории и т.н. - абе една олелия, продължила няколко дена. Също така и доставката на инвертаза - направо купих една оригинална запечатана кутия с тегло 500g и цена малко над 500лв.

Първата информация, която мога да ви подам е, че тези еднотонни цистерни от цена 80 лева миналата година, сега са поскъпнали и под 180 лева не могат да се намерят никъде. Освен това го няма изобилието, което го имаше миналата година. Сега вече се намират много по-трудно и само в единични бройки. Моите ги събрах от 2 места на 3 цени - респективно на 180, 200 и 240 лева бройката. Тези най-евтините са от Емпикол, малко по-скъпите - от Сорбитол, а най-скъпите - от Кока Кола. Тези от Емпикол се мият трудно с тонове вода. Тези от Сорбитол се мият бързо и лесно, а тези от Кока-Кола са готови измити и буквално изглеждат като новички. Имат известни различия във външния си вид, но резбата на изходящия кран отдолу е една и съща и преходника, който го струговам от полипропиленова тръба Фи 63х10.5, е един и същи.

Бидоните ги монтирахме на стойки от дървени греди така, щото да са повдигнати от земята на една кофа височина. Това с цел ако се наложи източването да е с кофи.

Преди 3 часа започнахме експерименталното правене на първата варка. Последователно сипвахме във въртящата се машина кофи с вода и кофи със захар. Явно захарта веднага започна да се разтваря, защото при 200 литров казан успяхме да сложим 150 кг захар и 75 л вода и дори остана място за още 30-40л. Веднага след като заредихме машината измерихмe захарността с рефрактометър и тя беше на ниво около 60 по Brix. След пълното разтваряне трябва да стане 66-67 по Brix. Това че 60 го постигнахме само за 10 минути говори, че 90% от разтварянето се извършва много бързо. Останалите 10% отнеха почти 3 часа (допреди малко). Разтвора стана мътен с леко жълтеникав цвят. Консистенцията - като на рядък сопол. Видимо сиропа се е сгъстил и се точи, а при пъхане на пръста го обвива в сравнително дебел слой. И е сладък - ха-ха - това го знаете.

Какво стана с PH - това е интересно да го знаете. Аз измервам PH с лентички, които не са много точни, но все пак дискретата е 0.5. Вода наливах директно от чешмата и веднага след зареждането на машината премерих какво е PH. Оказа се, че е 6.0. Невероятно, но факт - добавянето на захар към водата намалява нейното PH, правейки разтвора леко киселинен. След 3 часа бъркане отново измерих PH и се оказа, че то е паднало до 5.5. Това вече при напълно разтворена захар. Тъй като в инструкцията на инвертазата пише, че максимален ефект има при PH 4.5, позволих си да долея малко домашен ябълков оцет с PH 3.0, измерено с лентичка. Долях около 700 грама и това свали PH на целия казан до PH 5.0. Явно трябваше да излея цялото шише, но се отказах, защото казана замириса на кисело. След това разредих 12 грама инвертаза в малко вода, и я излях в казана. И остана само да чакам какво ще се случи.

По температурата - ами и там нещата се пообъркаха. Водопроводната вода беше с температура 19 градуса. Включих нагревателя на казана и го настроих на температура 50 градуса. Това пак по препоръка от листовката, която получих с инвертазата. За съжаление обаче за 3 часа нагревателя едвам успя да загрее казана от 19 на 24 градуса. Явно е с много ниска мощност. С тези темпове 50 градуса има да ги нагрява цяло едно денонощие.

Това е засега като информация. Мисля да оставя тази варка да се върти 48 часа, като на всеки 12 часа ще вземам проби от сиропа, и след това ще ги дам за изследване на захароза, глюкоза, фруктоза и ХМФ. Идеята е да преценя при тези дадености, които съм ги постигнал, колко време трябва да въртя варката, и може ли това време да бъде сведено до 24 часа. Освен това се надявам инвертирането като процес да продължи дори и когато преточа сиропа в еднотонните бидони и го оставя на съхранение за 15-20 дена преди да го използвам.

Ясно осъзнавам, че наруших много от изискванията, обсъждани в тази тема - температура, киселинност, качества на водата и т.н., но все пак даденостите са си дадености. Ако трябва да се съобразя с всичко, нямам шанс да се сдобия с необходимите ми количества сироп в един разумен срок до 15-20 септември. Просто разчитам, че генерираното от мене ХМФ ще е в сравнително малки количества, и за по-сигурно ще го изследвам в акредитирана лаборатория.

[milko_enev]

Привет! За този обем ще ти трябва около 4-5 KW.Ако е по голяма е още по добре.Ще достигнеш необходимата температура по бързо.Нагревателите не могат да са с директно топлоотдаване.Може да се пполучи карамелизация.Трябва водна риза.

[Mateev]

То си има водна риза, но явно мощността на заложените в нея нагреватели е малка. Досега не бях ги използвал и чак сега откривам, че тяхната мощност може би е достатъчна за поддържане на някаква температура, но не и за първоначалното загряване до нея. Решението е много просто, но ще ми отнеме време и пари. Просто трябва да монтирам един бързонагряващ бойлер, който да прави първоначалното загряяване на водата, а след това водната риза да поддържа тази температура. Предполагам че до два-три дни ще го направя, но засега тази първа варка ще се прави така с ниска температура.

[tsc1]

То си има водна риза, но явно мощността на заложените в нея нагреватели е малка. Досега не бях ги използвал и чак сега откривам, че тяхната мощност може би е достатъчна за поддържане на някаква температура, но не и за първоначалното загряване до нея. Решението е много просто, но ще ми отнеме време и пари. Просто трябва да монтирам един бързонагряващ бойлер, който да прави първоначалното загряване на водата, а след това водната риза да поддържа тази температура. Предполагам че до два-три дни ще го направя, но засега тази първа варка ще се прави така с ниска температура.

Ще ти трябва и помпа, която да движи водата от водната риза през бървзонагряващия бойлер, защото сиропа непрекъснато ще поглъща топлината от водната риза. Интересен въпрос - сиропа по-голяма топлоемкост ли има от водата или по-малка?
Сетих се за приказката ни за термичния акумулатор.

[Mateev]

Нямам такова намерение да модифицирам водната риза. Просто мислех да наливам готово загрята вода до 40-45-50 градуса. Един трифазен 27 kW бойлер STIBEL ELTRON би свършил великолепна работа. Има и български такива бойлери с мощност чак до 50 kW единия. Ха-ха - важен е не бойлера, а дали човек има под ръка цял един трафопост само за негови си лични цели. Ха-ха..... и дебел кабел от трафопоста до машината за инвертиране на сироп.

[argilov]

Не може да карамелизира при непрекъснато въртене.В моя 150л. бидон съм сложил 3кв.нагревател с терморегулатор от бойлер.За 24ч. захарта е напълно разстворена,оборотите на въртене са около 40-50.

[Mateev]

Във връзка с тази тема имам един въпрос, който не ми е ясен по причина, че съм доста зле с познанията си по химия. Може ли някой да ми разясни каква е математиката на това PH. Днес възникна този проблем и не знаех какво да направя. Задачата, която трябваше да реша, е следната:

1. Имаме някаква течност с обем Х литра (или тегло Y килограма) и някакво PH.
2. Имаме втора течност с друго PH.

Въпросът е колко от втората течност трябва да налея в първата, щото нейното PH от стойност А да стане на стойност B?

Конкретния пример беше, че имам сироп с тегло 225 kg и PH 5.5, както и ябълков оцет с PH 3.0. Колко от ябълковия оцет трябва да налея, щото PH на захарния сироп от 5.5 да падне на 4.5? Може ли това да бъде сметнато с формула или трябва винаги да ползвам метода ПРОБА-ГРЕШКА?

Със същия проблем се сблъсквам и при басейна. Имам някакво PH, искам да го направя на друго PH - какво количество концентрирана сярна или солна киселина трябва да налея.

[Искрен Мутафов]

От 2-3 дена правя подготовка за инвертиране на около 2 по 5 тона захар с две машини - декристализатори на Lyson. Едната е в Габрово, а другата - в Ловеч. Идеята беше да започнем да работим денонощно и в растояние на 15-20 дена да успеем да инвертираме общо 10 тона захар на партиди по около 200 литра (толкова е капацитета на един декристализатор). Подготовката включваше закупуването на 12 еднотонни цистерни (от тези белите от Емпикол и Сорбитол), струговането на специални детайли за изхода им, за да направим преход от PVC към метални кранове, защото оригиналните PVC кранове се разбиват много бързо. Също така стойки, контакти, ел-инсталации, помпи, маркучи, водопроводни истории и т.н. - абе една олелия, продължила няколко дена. Също така и доставката на инвертаза - направо купих една оригинална запечатана кутия с тегло 500g и цена малко над 500лв.

Първата информация, която мога да ви подам е, че тези еднотонни цистерни от цена 80 лева миналата година, сега са поскъпнали и под 180 лева не могат да се намерят никъде. Освен това го няма изобилието, което го имаше миналата година. Сега вече се намират много по-трудно и само в единични бройки. Моите ги събрах от 2 места на 3 цени - респективно на 180, 200 и 240 лева бройката. Тези най-евтините са от Емпикол, малко по-скъпите - от Сорбитол, а най-скъпите - от Кока Кола. Тези от Емпикол се мият трудно с тонове вода. Тези от Сорбитол се мият бързо и лесно, а тези от Кока-Кола са готови измити и буквално изглеждат като новички. Имат известни различия във външния си вид, но резбата на изходящия кран отдолу е една и съща и преходника, който го струговам от полипропиленова тръба Фи 63х10.5, е един и същи.

Бидоните ги монтирахме на стойки от дървени греди така, щото да са повдигнати от земята на една кофа височина. Това с цел ако се наложи източването да е с кофи.

Преди 3 часа започнахме експерименталното правене на първата варка. Последователно сипвахме във въртящата се машина кофи с вода и кофи със захар. Явно захарта веднага започна да се разтваря, защото при 200 литров казан успяхме да сложим 150 кг захар и 75 л вода и дори остана място за още 30-40л. Веднага след като заредихме машината измерихмe захарността с рефрактометър и тя беше на ниво около 60 по Brix. След пълното разтваряне трябва да стане 66-67 по Brix. Това че 60 го постигнахме само за 10 минути говори, че 90% от разтварянето се извършва много бързо. Останалите 10% отнеха почти 3 часа (допреди малко). Разтвора стана мътен с леко жълтеникав цвят. Консистенцията - като на рядък сопол. Видимо сиропа се е сгъстил и се точи, а при пъхане на пръста го обвива в сравнително дебел слой. И е сладък - ха-ха - това го знаете.

Какво стана с PH - това е интересно да го знаете. Аз измервам PH с лентички, които не са много точни, но все пак дискретата е 0.5. Вода наливах директно от чешмата и веднага след зареждането на машината премерих какво е PH. Оказа се, че е 6.0. Невероятно, но факт - добавянето на захар към водата намалява нейното PH, правейки разтвора леко киселинен. След 3 часа бъркане отново измерих PH и се оказа, че то е паднало до 5.5. Това вече при напълно разтворена захар. Тъй като в инструкцията на инвертазата пише, че максимален ефект има при PH 4.5, позволих си да долея малко домашен ябълков оцет с PH 3.0, измерено с лентичка. Долях около 700 грама и това свали PH на целия казан до PH 5.0. Явно трябваше да излея цялото шише, но се отказах, защото казана замириса на кисело. След това разредих 12 грама инвертаза в малко вода, и я излях в казана. И остана само да чакам какво ще се случи.

По температурата - ами и там нещата се пообъркаха. Водопроводната вода беше с температура 19 градуса. Включих нагревателя на казана и го настроих на температура 50 градуса. Това пак по препоръка от листовката, която получих с инвертазата. За съжаление обаче за 3 часа нагревателя едвам успя да загрее казана от 19 на 24 градуса. Явно е с много ниска мощност. С тези темпове 50 градуса има да ги нагрява цяло едно денонощие.

Това е засега като информация. Мисля да оставя тази варка да се върти 48 часа, като на всеки 12 часа ще вземам проби от сиропа, и след това ще ги дам за изследване на захароза, глюкоза, фруктоза и ХМФ. Идеята е да преценя при тези дадености, които съм ги постигнал, колко време трябва да въртя варката, и може ли това време да бъде сведено до 24 часа. Освен това се надявам инвертирането като процес да продължи дори и когато преточа сиропа в еднотонните бидони и го оставя на съхранение за 15-20 дена преди да го използвам.

Ясно осъзнавам, че наруших много от изискванията, обсъждани в тази тема - температура, киселинност, качества на водата и т.н., но все пак даденостите са си дадености. Ако трябва да се съобразя с всичко, нямам шанс да се сдобия с необходимите ми количества сироп в един разумен срок до 15-20 септември. Просто разчитам, че генерираното от мене ХМФ ще е в сравнително малки количества, и за по-сигурно ще го изследвам в акредитирана лаборатория.

При двойно увеличаване на количеството на ензима би трябвало да е за двойно по-кратко време, но предполагам, че и температурата има значение.
Ензима от Аналитика ли си го купил? Интересно че на мен не ми пратиха инструкции, или те са на кутията, би ли ги споделил?
Къде ще правиш изследванията за съотношението захароза, глюкоза и фруктоза - лаборатория, цена? А, за ХМФ то е ясно него навсякъде го изследват за 15-20 лева.

[Mateev]

Преди малко проверих състоянието на първата варка. Сиропа вече се е избистрил. Станал е напълно прозрачен с жълтеникав цвят. Леко се е разредил, защото температурата му вече е достигнала 50 градуса. Приятен мирис - няма никакви следи от оцетната миризма. Приятен вкус без кисел отенък. PH стабилно си стои на ниво 5.0. Захарността е 67 по Brix. Всичко е супер, само дето не знам в какви съотношения са захарозата, фруктозата и глюкозата. Не знам и колко е ХМФ. Взех едно шише за проба и днес ще го занеса за изследване.

В момента подготвяме втори такъв съд с водна риза - същият като първия, само дето няма монтирана бъркалка. Идеята е сиропа да се върти в първия съд дотогава, докато захарта се разтвори на 100% и сиропа се избистри, а след това да се прехвърли във втория, в който вече да доузрява още 24 часа на подходящата температура. Така цикъла на една варка вече ще стане 48 часа, което ще ми позволи да работя с по-ниски температури и да слагам по-малко киселина, като с това се надявам да сведа ХМФ-то до почти нулеви нива.

[Mateev]

Днес научих нещо ново за природата на това PH. Оказа се, че е доста странен параметър, който много трудно може да се прогнозира какъв ще стане след третиране на даден разтвор с киселина или основа. Това е така, защото PH всъщност представлява едно ДИНАМИЧНО РАВНОВЕСИЕ между H и ОH йони, непрекъснато създаващи се и непрекъснато обединяващи се, и когато третираме с киселина или основа ние ИЗМЕСТВАМЕ това равновесие в друга точка, непропорционална на вложените количества третиращо вещество. И в зависимост от посоката, с която се измества това равновесие, можем да получим стабилизиращи свойства (PH не се променя, въпреки третирането), или точно обратното - свръхинтензивно въздействие с минимални количества на третиращото вещество. Всичко зависи от това какво точно има в този разтвор?

В нашия случай сме наясно, че има ЗАХАР, но самата захар вече е изместила динамичното равновесие на водородните йони, и по този начин е свалила PH на разтвора, без в него да наливаме каквато и да било киселина. После налях съвсем малко оцет, и той повлия не с киселинноста си, а с това, че измести динамичното равновесие в посока появата на нови водородни йони. И PH на разтвора се промени в посока надолу много повече, отколкото предполагаше реалната пропорция на теглата.

Като рових из интернет попаднах и на понятието БУФЕРЕН РАЗТВОР. Ето определението му: Буфер е понятие от химията, което се използва за означаването на разтвори, които запазват показателя си на киселинност или основност (pH), при добавянето на известни малки количества киселина или основа.

Тоест има такива вещества, които ако ги използваме в нашия разтвор, то неговото PH няма да се променя, въпреки че наливаме киселини или основи. При тях пък явно динамичното равновесие се измества в посока, противодействуваща на въздействието. Такива химически буфери се съдържат в меда, и предполагам че ще се шашнете, ако някой ви каже, че в меда може да се налива киселина или основа или да се разрежда, и въпреки това PH НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. А в човешката кръв има точно 3 комплекта химически буфери, всеки един от които се грижи PH на кръвта да остава постоянен независимо от външните въздействия.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91...B2%D0%BE%D1%80

Какви изводите си направих от тези сложни химически истории, които почти не ги разбирам, но вече се сблъсках с техните ефекти:
1. Специално за захарния сироп можем спокойно да се опитваме да смъкнем неговото PH до 4.5 и това ще е безопасно за пчелите, защото всъщност ние ще сме използвали нищожни количества киселина. Тоест получаваме киселинен характер на разтвора, но не и киселинно съдържание в смисъла, в който сме свикнали да мислим за разредените киселини.
2. Можем да използваме поддходящ буфер, който все още не го знам какъв е, но в рецептата на инвертазата изрично пишеше БУФЕРИРАН ЗАХАРЕН РАЗТВОР. На тази думичка в началото не и обърнах внимание, но сега вече осъзнавам колко важна е тя.
3. Историите с многото ХМФ заради многото киселина може да се окажат и неверни, защото всъщност киселина почти не се налива. Ха-ха - оцета е 3 процентен разтвор и аз сложих 700 г на 225 литра, което означава, че всъщност целия захарен сироп е станал 0.0065%-ен разтвор или това е 1 на 15 000 тегловни части. Следователно това е точно "капка в морето" и на практика не би трябвало да оказва никакво вредно влияние.