Зимно подхранване със захаросан мед, храни от пазара или домашно приготвени питки?

[rosty_sz]

Снимки ще има ли?
Балгодаря

[мухозол]

Матеев не знам тази машина за грозде дали ще върши работа .Аз се опитвам с шнекова преса или просто казано месомелачка без нож и решетка, а отпред конус с определен размер и найлон на ръкав .

[Валентин.]

За питки ползвам амбалажна хартия 35/50см. Побира около 500гр. Слагам захаросан мед, прегъвам на 2 и крайщата ги загъвам. Мачкам-разточвам с каквото ми падне до около 1см. За 20-30 кошера не е проблем. Не подхранвам много, повече отводките и хванати рояци. Втора година няма да ползвам захар. През декември забърквам 2кг. прашец и 8 кг. мед, бъркам няколко дни редовно че да се разтвори прашеца. После оставям да стегне и захароса до февруари. Тогава залагам по 1 питка, някой ако изядят по-бързо получават втора до цветята и зарзалийте. Това са първите прашецодайни при мен, няма лешници няма дренки.

[Mateev]

Снимки ще има ли?
Балгодаря

Ето един клип как разточваме питките от преди 10 минути. В рамките на деня до момента 3-ма човека са разфасовали около 500 килограма, а до края на работното време може би ще станат 700. Общо 24 работни човекочаса или това прави средно по 1 кесийка на 30 човекосекунди. Следователно цената на разфасоването като работно време е само 4 стотинки на килограм (кесийка) при надник 5 лв. на час.

[rosty_sz]

БРАВО

СУПЕР СЕ ПОЛУАЧВА.

[m_pchelari]

Матеев при тези мащаби в които работиш нямаше ли да е по-лесно направо да слагаш от готовите пакети по 2.5 кг. Готови пакетирани, целия този процес щеше да се елиминира. За твоите количества цената сигурно ще ти я дадат като на едро.

[Цеко]

Горе долу става въпреки че усилието при въртенето е голямо (така е и при мене), но защо прегъвате питките на две? След време не се ли вкоравяват в това положение и става по трудно за поставяне в кошерите? За тези които ги интересува как работи една истинска машина за разточване

[Mateev]

Матеев при тези мащаби в които работиш нямаше ли да е по-лесно направо да слагаш от готовите пакети по 2.5 кг. Готови пакетирани, целия този процес щеше да се елиминира. За твоите количества цената сигурно ще ти я дадат като на едро.

Няма как да слагам питки по 2.5 kg. При финландските кошери няма място. Затова и се старая да разточвам ТЪНКИ ПИТКИ. Осен това така ми излиза по-евтино - около 2 лева на питка от 1 kg. Храната е супер - АПИФОНДА. Работниците така или иначе щях да им давам заплата, дори и да не се налагаше да ги карам да разточват храна, така че дори и 4-те стотинки труд можем да го броим за нула.

Ето това бяха 3-те съображения за вземането на тазгодишното ми решение. Има и други по-дребни съображения, като например доверието, което имам в немската храна. Също и факта, че тя не засъхва, не се стича и т.н. Миналата година си правих различни експерименти с много видове храни - нагрявах ги, замразявах ги, суших ги и всякакви други подобни. Най-добре се представиха именно апифондата и сръбската храна, като сръбската храна има някаква склонност да изсъхва, а апифондата няма. Миналата година надделя сръбската храна, защото ме беше страх, че ще загубя страшно много време в разточването на апифондата. След като обаче разреших проблема с разточването, вече апифондата е абсолютен лидер за мене, и от сега нататък ще ползвам само нея.

[бат тянко]

Матеев, понеже видях че ви лепне по кантара и масата. Предлагам да ръсите като мен по малко пудра захар, за да е по удобно за работа. Ако не сте опитали разбира се.

[Mateev]

Горе долу става въпреки че усилието при въртенето е голямо (така е и при мене), но защо прегъвате питките на две? След време не се ли вкоравяват в това положение и става по трудно за поставяне в кошерите?

Няма проблеми със сгъването на питките. При стайна температура апифондата е сравнително мека. Това го видяхте на клипа. Кашоните с готоворазточени питки ще стоят на стайна температура до момента, до който ги разнеса по пчелините (в следващите 2-3 дена). След това самите пчели ще се грижат да я поддържат топла.

Не знам дали сте правили експерименти с други храни, но апифондата е единствената, която има ИДЕАЛНА КОНСИСТЕНЦИЯ. Сръбската храна е доста по-твърда при същите температури (20-25 градуса). Там над кълбото вероятно ще са същите температури и меката консистенция ще е идеална за да могат пчелите да вземат храната. При отрицателни температури сръбската храна става твърда като камък, а апифондата все още запазва сравнително добра консистенция. Това означава, че пчелите ще могат да я ядат дори и по периферията на питката, която е доста по-студена от центъра. Със сръбската храна това не се случва - периферията остава неизядена.