НАПРАВИ СИ САМ

[Юрий Цветков]

Колеги, вместо да се чудите за какви машинки да си похарчите парите, защо не се замислите, какъв медоносен конвейер да създадете около пчелина. Това ще ви реши многооо проблеми.

[Цеко]

Колеги, вместо да се чудите за какви машинки да си похарчите парите, защо не се замислите, какъв медоносен конвейер да създадете около пчелина. Това ще ви реши многооо проблеми.

Става но за по малко кошери, за 100 и повече си трябва доста сериозен конвейер да създаде човек - може би няколко хиляди декара. При малко на брой кошери не си заслужава толкова скъпа инвестиция в подобна машина, по изгодно е да се купува готов сироп при нужда.

[Юрий Цветков]

Цеко, нали знаеш поговорката. Капка по капка - вир. Ако не може да засадиш достатъчно паша за 100 кошера, ще трябва да ги закараш там където я има. Ти нали точно това правиш. А и колкото и малко да засадиш, все е нещо и е по-добре от нищо. Представи си ако всеки пчелар сади поне по 1 медоносно дърво на година.

[Ivan_vd]

Цеко, нали знаеш поговорката. Капка по капка - вир. Ако не може да засадиш достатъчно паша за 100 кошера, ще трябва да ги закараш там където я има. Ти нали точно това правиш. А и колкото и малко да засадиш, все е нещо и е по-добре от нищо. Представи си ако всеки пчелар сади поне по 1 медоносно дърво на година.

Ехе,значи аз съм преизпълнил плана,тая година 56 Еводий и 10 червени акаций за др.год мисля да бодна 100 Пауловний и по мрежата да сложа Орлов нокът пък нека расте все ще има за пчелите а ако има за тях ще има и за мен.

[Stefanbg]

Искам да ви предупредя и за един ефект, който може да се получи ако използвате перки с голяма площ. При мене се получи и се чудя как да го намаля. Перките на големите ми двутонни казани са с голяма площ и при тръгване няма проблеми - развъртат се лесно, обаче при спиране се получава ефекта на инерцията - самият въртящ се сироп с неговата си маса продължава да върти перките, а те през червячния редуктор продължават да въртят мотора поне още 5-6 секунди след спирането му. Получава се едно страшно силно вибриране и тресене на мотора и редуктора. При предавка 40:1 вероятно се получават отромни сили на триене - представете си червяка обратно да върти оста с неговия си малък ъгъл. Получава се огромно натоварване и е въпрос на време да се износи и дори да се строши.

Та във връзка с това ако сега трябваше да конструирам нова бъркалка, бих направил перките подвижни. При загребване да се обръщат и да натискат, но при спиране да се сгъват и да не оказват никакво съпротивление на въртящата се огромна маса сироп. А за да има вертикално разбъркване бих направил планки по стените на съда, за да създават турболенции.

Доколкото разбирам, идеята ти е перката да е самонагаждаща, с променлив ъгъл - в работен режим зацепва във средата, която бърка, а при спиране на задвижването се изправя подобно на ветропоказател и се нагажда към минимално съпротивление. Но ти като си специалист в електрониката, не си ли се замислял да реализираш схема за плавно намаляване до спиране на оборотите на двигателя от работни до 0, например за 10 секунди. Трудно е регулирането на асинхронни двигатели, но възможностите на днешната електроника и технологии не може да нямат някакво решение. Защото ако редуктора наистина е червячен, а не с конусна предавка, рано или късно ще стане беля. Дори и с конусна предавка, натоварването пак е голямо.
Та пиша по темата, защото в момента съм струпал в мазето купчина казани от перални и ще си правя бъркалка за сироп. Писна ми в кофата и с черпака. Но съм слаб в масообменните процеси и затова искам да попитам следното:
Какво е мнението за разбъркване чрез барботиране, с барботьор, който представлява парче тръба с подходяща форма, перфорирана с много отворчета, по която се пуска въздух. Тръбата е на дъното. При подходящ подбор на броя и диаметъра на отворите и съответен дебит на въздуха ще се получи ли достатъчно разбъркване. И при така усилената аерация допълнителното вкарване на въздух ще повлияе ли на действието на ензимите, ако се използва за инвертиране. Аеробен или анаеробен е процеса?
Имам желание за пролетното подхранване да реша въпроса с приготвянето на сиропа, но бъркалката ще ми е слабо място. Със съда и евентуално подгряване нямам проблеми - имам перални, могат да се сглобят два казана един над друг, а за загряване - имам проводници от електрически одеяла, а може да купя и за подово отопление, ако е необходимо.

[Stefanbg]

Колеги, вместо да се чудите за какви машинки да си похарчите парите, защо не се замислите, какъв медоносен конвейер да създадете около пчелина. Това ще ви реши многооо проблеми.

Ами то едното не изключва другото!

[Mateev]

......Какво е мнението за разбъркване чрез барботиране, с барботьор, който представлява парче тръба с подходяща форма, перфорирана с много отворчета, по която се пуска въздух. Тръбата е на дъното. При подходящ подбор на броя и диаметъра на отворите и съответен дебит на въздуха ще се получи ли достатъчно разбъркване. И при така усилената аерация допълнителното вкарване на въздух ще повлияе ли на действието на ензимите, ако се използва за инвертиране. Аеробен или анаеробен е процеса?....

Всякакъв вид разбъркване е възможно, включая и посредством изпомпване на сироп от дъното и пускане отгоре. Специално за разбъркването с мехурчета въздух обаче не мога да дам мнение, защото не съм химик и не знам дали интензивното продухване с въздух химически може ли да промени нещо в процеса. Просто трябва да се пробва.

По принцип са възможни хиляди варианти на топлене и/или разбъркване, но всяко едно отклонение от базовата технология, която е описана във форума, означава нови проби и нови изследвания в акредитирани лаборатории. Ако си готов да дадеш няколкостотин лева на лаборатории за изследване, прави си каквито си искаш експерименти. Ако обаче искаш да се разминеш гратис, придържай се максимално към това, което вече е изтествано и описано във форума.

[Stefanbg]

Благодаря за отделеното внимание!
Не искам да се размина гратис - безплатен обяд няма. Просто търся нискобюджетен вариант, и тъй като имам двигатели с турбини от прахосмукачки (останали от моя сервиз), ми се иска да ползвам този начин. В противен случай трябва да купувам двигател с редуктор, лагерен възел и да правя бъркалка, било то рамкова, пропелерна, лопаткова или каквато там ще е и това ще е доста скъпо. Затова питам, ако някой е правил проекти за химическата или за хранителновкусовата промишленост за апарат с подобно разбъркване, да сподели опита или някакви емпирически резултати. Не ми се тръгва по пътя на пробите и грешките. И ако тук лесно се прави експеримент - капвам няколко капки оцветител на повърхността на разтвора, пускам въздуха и наблюдавам разбъркването, то за промени в протичането на процеса, евентуално някакви окислителни процеси заради насищането с кислород няма как да разбера. Ако можех да си позволя изследвания и анализи, просто нямаше да ги правя, а да си купя готов апарат-бъркалка, дори и да е втора употреба.
Предварително благодаря!

[Mateev]

На теория инвертазата е ензим, който НЕ СЕ ПРОМЕНЯ в процеса на инвертиране (като количество и/или качество). Той просто е КАТАЛИЗАТОР, който прави реакцията възможна, и в края на процеса ИНВЕРТИРАНЕ количеството му е същото, както в самото начало. На практика химически реакции НЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ. Просто една сложна молекула захароза се РАЗКЪСВА на една проста молекула ГЛЮКОЗА и една проста молекула ФРУКТОЗА. Химическите им формули са еднакви - C6H12O6. Различна е само подредбата на атомите в молекулите.

При това положение аз лично си мисля, че продухването с въздух НЯМА ДА ПРОМЕНИ ПРОЦЕСА, но понеже не съм сигурен, предпочитам да си замълча и да оставя специалистите да си кажат думата. Алтернативата е да направиш експеримент и след това да направиш поне едно изследване в акредитирана лаборатория - тогава поне ще получим доказателство за това твърдение.

[tsc1]

Благодаря за отделеното внимание!
Не искам да се размина гратис - безплатен обяд няма. Просто търся нискобюджетен вариант, и тъй като имам двигатели с турбини от прахосмукачки (останали от моя сервиз), ми се иска да ползвам този начин. В противен случай трябва да купувам двигател с редуктор, лагерен възел и да правя бъркалка, било то рамкова, пропелерна, лопаткова или каквато там ще е и това ще е доста скъпо. Затова питам, ако някой е правил проекти за химическата или за хранителновкусовата промишленост за апарат с подобно разбъркване, да сподели опита или някакви емпирически резултати. Не ми се тръгва по пътя на пробите и грешките. И ако тук лесно се прави експеримент - капвам няколко капки оцветител на повърхността на разтвора, пускам въздуха и наблюдавам разбъркването, то за промени в протичането на процеса, евентуално някакви окислителни процеси заради насищането с кислород няма как да разбера. Ако можех да си позволя изследвания и анализи, просто нямаше да ги правя, а да си купя готов апарат-бъркалка, дори и да е втора употреба.
Предварително благодаря!

Тия двигатели с каква мощност са? И с какви номинални обороти? Четкови ли са?