Инструментално осеменяване на пчелните майки или Революция в Българското Пчеларство

[зуница]

Само от любопитство.Колко от фирмите на г-н Матеев притежават ISO 9001? Длъжностни характеристики, вътрешни правила, процедури и купчина условности недопускащи отклонение от добрата производствена практика.И как притежанието на такъв сертификат се връзва с описаните случаи на калпава работа на служители?Сертифицирането оправя реда и е гарант за спазването му.Външния одит от реномиран одитор на всеки шест месеца държи организацията стегната.Направо недоумявам как може да има проблеми като описаните, ако собственика е избрал тоя път на развитие.
Пример: Прословутия восък менте можеше да бъде закупен само след представяне на декларация за съответствие; от фирма притежаваща ISO, или след входящ контрол от сертифицирана лаборатория, която да издаде необходимия сертификат или собствена такава притежаваща необходимите документи.Огромен брой спирачки за влизане във фирмата на некачествена суровина.За това, че производството на основи е в процедура по НАССР вече разбрахме и това е добра стъпка .Остава ISO и приказките стават безпредметни.

[Mateev]

Имам ги всичките ISO-та, от първото до последното във всяка една фирма. И знаеш ли какво ми е мнението - тези ISO-та не са писани за Българи. Те са писани от някой друг за някой друг, и въобще не са наясно как могат да се справят с Българската действителност. Всяко едно ISO, което го имам, е проформа за в очите на западняците, защото иначе те не искат да купуват продукцията ни. Иначе за мене всяко едно ISO е просто поредния разход, за да се въведе, поредната бюрокрация с поддържане на хиляди ненужни документи, и поредния работник, уж "специалист" по това ISO, който не прави нищо друго освен да оформя хиляди ненужни и безполезни хартийки (документи) и файлове на Excel. Респективно поредното работно място с поредния компютър с поредната стая в административната сграда с поредните химикалки, които се крадат, поредния цветен лазерен принтер, поредните проблеми с поредния уж "висококвалифициран" служител, поредните главоболия за мениджъра и за мене. Та това са за мене ISO-тата.

Когато човек е всеотдаен на работата си, не му трябват ISO-та. Едно време, когато бяхме малък колектив от съдружници и сподвижници, нещата се случваха на висока скорост и без ISO-та. Проблемите започнаха чак тогава, когато се наложи да бъде назначен първият работник на фиксирана заплата. От тогава до ден днешен аз непрекъснато се уча как да ги командвам (управлявам) тези работници, и към днешна дата смело мога да кажа, че все още съм в първи клас. Въпреки огромния натрупан опит и до ден днешен периодично все ще се намери някой работник, който да ми сервира нещо, от което да остана със зяпнала уста и провиснало чене, и после дълго да се чудя как е възможно всичко това? Човек ли имам срещу мене или олигофрен с мозък колкото грахово зърно??? Та да ви кажа честно кучето и котката са ми по-малко проблемни, отколкото някои от работниците.

Пресен случай отпреди 2 седмици - една стара дробилка за дърва реших да я продам и я обявих в продавалника. Обади се човек, че иска да дойде и да я види, и аз се разпоредих на един работник да отиде да я пробва дали работи. Просто трябваше да завърти едно ключе и да натисне един зелен бутон. Просто като гъбена чорба.............. След малко чувам писъци, викове, служителя търчи, лее се кръв, и заедно с един друг колега скачат в един джип и хукват към болницата............ Та толкова за гъбената чорба и за натискането на две копчета, с които би се справил дори олигофрен. Нашият човек обаче решил при работеща машина да отвори капака, където са зъбчатките, поемащи дърветата, и да бръкне вътре с ръка. С другата ръка натискал копчето на предпазното ключе, което е трябвало да спре машината при отварянето на този капак. И бръкнал вътре не точно с ръка, а с една малка дървена гредичка, но зъбчатките са я поели, натиснали, и тя му размазала ръката в страничната стена. Скъсано сухожилие, 5 сантимера разрезна рана и натрошени кости по пръстите. Шевове, мини операция с частична упойка, гипс 21 дена и после вероятно цял живот пръстите ще го болят. На въпроса "Кой по дяволите те накара да направиш тази простотия. Къде ти е централния мозък, малкия мозък, гръбначния мозък?", той отговаря "Ами не знам шефе". С две думи човека си призна, че никакъв мозък не е участвувал в това негово действие........

А кажете ми сега как да вярвам на когото и да било за каквото и да било??????? Как да съм сигурен, че когато поставям някаква задача, срещу мене стои човек с мозък? Как да съм сигурен, че няма да се осакати, че няма да запали гората или да взриви завода???????? Имам и други подобни случаи в практиката си, но няма да ми стигне дисковото пространство на компютъра на форума, за да ги опиша всичките. Ха кажете сега как да се адаптирам към всичко това и как да направя фирми, които в очите на хората и конкурентите да изглеждат като ЛЪСКАВИ СЪСТЕЗАТЕЛНИ КОЛИ?

[joromainata]

и пак за персонала има хора които за 40 процента от работното време свършват 2 дневната работа на други такива и е демотивиращо за тях да работят повече при положение че вземат едни и същи пари
но пък за шефовете те са безделници понеже не се шушкат по цял ден с имитация на работа

[зуница]

Благодаря, г-н Матеев.Отговора ми даде много повече отколкото очаквах.Повече няма да питам.

[zayo]

и пак за персонала има хора които за 40 процента от работното време свършват 2 дневната работа на други такива и е демотивиращо за тях да работят повече при положение че вземат едни и същи пари
но пък за шефовете те са безделници понеже не се шушкат по цял ден с имитация на работа

На 100% нещата са такива каквито ги описваш и то най-вече в държавния сектор! Тези дето вършат работа обикновено им се възлага и допълнително такава, понеже онези другите няма как да я свършат или поне не като хората. Това им е от ясно по-ясно на някой от шефовете, но пък на тях им е "гъдел" тези дето нищо не вършат да ги величаят и да им чешат ..... Това, ако бе една частна фирма от дълго време да е фалирала, но държавния ресурс е неизчерпаем и някои така си живуркат до пенсия. Онези другите дето все пак вършат работа рано или късно им писва, но от тях се очаква да работят и само да работят и ако дори само се опитат да скатаят, най-малкото шефа им ще "навири джуки" или ще им размаха пръст!

[piper]

Не се сдържах,и въпреки ,че темата е друга да дам моите 5 ст.
Провеждам интервю за работа с препоръчан от приятели младеж.Усилено обяснявам какво работим,как,кога,колко...Мла дежа ме гледа умно и казва:
-Началник да не ти губя времето,но искам да питам нещо.
-Слушам-казвам аз
-Аз всяка година от 1 до 20 август ходя на екскурзионно летуване.Можеш ли да ми гарантираш ,че тогава ще бъда отпуска?
-Е,точно тогава ни е най-ангажираното време,да е 5 дни-да, но за 20 ми е трудно да обещая.
-Е благодаря за отделеното време.
И човека са тръгна.Пояснявам-става въпрос за работа в мултинационална фирма, с всички осигуровки и прочие.
2 интервю(след 2 дни),друг служител:
Кандидат служителят ми казва:
-Аз в четвъртък няма да идвам на работа!
-Защо?
-Ами тогава ми е полов ден-ходя при една женена и само тогава е възможно,та няма да идвам на работа!
И двамата поеха по собствен път, но оценявам ,че бяха честни и споделиха своите желания предварително.

[Mateev]

Няма идеално добър или идеално лош работник. Винаги е нещо по средата. Всеки един човек си има както достойнства, така и недостатъци. Задача на мениджъра при разпределение на задачите е да прави така, щото да ползва добрите черти на всеки един работник, и да подтиска лошите. Това е голямо изкуство, граничещо с висшия пилотаж. Например имам перфектен работник и служител, но е много муден. За сметка на това каквото направи, винаги го прави безпогрешно, и винаги го прави така, както трябва да се направи. В същия отдел има друг служител, който е коренна противоположност. Всичко го прави много бързо, чак се чудиш как успява. При това обаче допуска много грешки (при проектиране в проектите на хората) и задължително някой трябва да върви след него и да отстранява тези грешки. Има и трети, който е голяма мърда и заплес, но все пак някой трябва да свършва къртовската работа, и непрекъснато да завръща мърдата в правия път. Има и едно момиче, което не е много компетентно в материята, но за сметка на това е съвестно, послушно, педантично и изпълнително. И ето ви колектив, в който нито един работник не става, погледнат сам по себе си, но когато работят в група, заедно се допълват и компенсират, и крайния резултат е много добър продукт (готови проекти). Когато искам нещо да стане както трябва, поръчвам на мудния, но качествен. Когато бързам нещо, зная че бързака ще го претупа, а момичето след него ще открие грешките и ще ги поправи. Планомерната дейност винаги се започва от мърдата и заплеса, който отхвърля значителна част от работата, ако му висиш на главата, и го завръщаш да кацне на земята, а после останалите довършват (допрецизират) останалото. Колкото и да е невероятно, с такъв колектив съм успял да стана фирма номер 1 в соларния бранш. Е има и други служители, но просто дадох пример за това, че всеки един бизнесмен може да се опита да построи хубава състезателна кола от скапани и дефектни части, и колкото и да е невероятно, понякога това е възможно, стига на всяка една част да се намери вярното място в сглобката, където да се ползват само нейните добри параметри.

[Вълчан]

Какво стана с фото сесията?

[vivanov]

Според мен телевизията обърква много глави,с филми за лесни пари.А относно различното заплащане за една и съща работа, не е съвсем вярно че мотивира.Мотивация има когато има цел и КОНТРОЛ.Познавам фирми които успешно работят така ,нищо че някой от методите изглеждат социалистически.

Разбирам те,от коя позиция говориш! И веднага се аргументирам, по това което ми отговаряш(ако е било към мен),ако ли пък не-ще бъде полезно на други хора,а пък всеки да си прави изводи.

-относно различното заплащане, за една и съща работа: Когато кажете на служителите,работниците...ч е за еднакво свършена работа, ще заплатите минимум основното(примерно 400лв.),но ако вършите работата съвестно,сиреч с възможно най-ниския брак, възможно с най-ниски загуби( било то като качество,време,най-малко суровини...),най-много оборот,най-много доволни клиенти.... каквото и да се сетите... ще има бонуси,зависещи от това кой -колко е показал по критериите,които са валидни за всеки един-независимо кой кум,кой на мама познат...

-Мотивацията. Ти казваш: Мотивация има когато има цел и контрол?!!!! Това е твоето мнение, а моето е(НИКОЙ НЕ АНГАЖИРАМ С НЕГО):

(1)ЦЕЛ,(2)МОТИВАЦИЯТА...И СЛЕД ТОВА ИДВА КОНТРОЛА(3)....И ТРИТЕ ЕТАПА САМИ ПО СЕБЕ СИ СА МНОГО ТРУДНИ...И...МНОГО ЛЕСНИ??!!!!

1-во и най-важното е да имаш цел...след това (2) да се мотивираш да я постигнеш(има различни начини)...(3) след това контрол. Няма как (1-во, да имаш мотивация и след това да имаш цел и контрол) 1-вото и най-важното нещо е..
...ЦЕЛТА..т.е да знаеш къде отиваш,за какво се бориш,какво искаш да постигнеш...
...МОТИВАЦИЯ...т.е кое те мотивира да направиш въпросното нещо(пари,слава,любов,себео твърждаване....) и после идва ...КОНТРОЛА.
Но повярвайте ми,контрола е след другите 2 неща , но от него започва изпълнението на целия"план".
Това е едната страна,но следва другата..отзад-напред...
От качествения Контрол на различните етапи, зависи да ли ще ни се"подплати" мотивацията(с апетита идва яденето), а от там като виждаме че с нашите действия(контрол)-получаваме резултат,...а от там се мотивираме да постигнем целта!

Поздрави!

[Mateev]

През живота си съм пробвал поне 100 различни метода за мотивация на работниците, и мога да ви кажа кой от тях действува и кой - не. Накратко ще спомена някои от тях:

1. Фиксирана месечна заплата, а количеството свършена работа зависи от съвестта на работника. Това е възможно най-лошия метод. При него 90% от хората започват да се помайват и да не работят. Единици са тези, които работят съвестно, бързо и качествено.
2. Заплатата зависи от броя на отработените часове. Има минимален задължителен брой часове съгласно кодекса на труда, а останалото е по желание на работника. При този метод част от работниците наистина желаят да работят допълнителни часове, за да си изкарат "нещо отгоре", но говорим например за 30% от хората. Останалите това не ги интересува.
3. Слагане на норма за свършената работа. Лош метод, защото повечето хора не си дават зор да изпълнят нормата, и започват да измислят хиляди причини и оправдания защо нормата не е изпълнена. Мога да напиша енциклопедия с оправданията, които съм чувал.
4. Заплащане на свършена работа - това е най-силно мотивиращия метод, но пак за определен процент от хората. Преди време когато правехме шампоани, технологията и времето позволяваха за 1 смяна да се произведат 4 варки. Бъркачите (така ги наричаме) се носеха като народна песен и работеха едвам едвам, въпреки че имаха едни от най-високите заплати. Висял съм по цели нощи, за да им покажа и докажа, че могат да се правят по 5 или дори по 6 варки, но бройката им пак падаше на 4, когато ме нямаше. Нещата коренно се промениха, когато обявихме, че заплатата им не е фиксирана, а е на брой варки. Същите тези хора започнаха да правят по 5, 6, 7 и повече варки. Сами започнаха да си оптимизират времето, маршрута, сами си разпределяха задачите кой да носи това или онова, кой да разпъва маркучи, кой да командва машините, помпите и т.н. За около месец се достигна до ситуация, в която редовно правеха по 12-13 варки, а рекорда доколкото си спомням беше 15. Трябваше да ги видите как всичко го правеха на бегом и как си комуникираха в движение, за да оптимизират използването на всяка една секунда от смяната си, защото след тях идваше друга сменя с друга група бъркачи, също надъхани да работят на бегом 8 часа без нито минута почивка.
5. Има и още един вид мотивация, която е по-силна дори и от това с бъркачите - това е ИНТЕРЕСНАТА ЗАДАЧА, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО. Има определен тип хора, които това силно ги мотивира. Например част от програмистите или електрончиците са такива. Те не ядат, не спят, работят и мислят денонощно дори и в къщи, дори и в тоалетната и всичкото това заради ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО на задачата.

Всички видове мотивации обаче са насочени към хора, които го желаят това да се случи. Ако човека е флегматичен или мързелив, каквато и мотивация да му предложиш, той няма да я възприеме като такава. Той идва на работа колкото да избута някакси работното време, с много мързел и скатавки. Тъжно, но доста голям процент от хората са такива - може би 30%. Има и такива хора, които избират работното си място не по заплатата, а по количеството мързел, което може да приложи на нея. Имам един такъв охранител - млад и здрав и колкото пъти съм му предлагал да идва дневна смяна на работа за по-голяма заплата, толкова пъти той ми е казвал, че по-му харесва да седи в стола и цяла нощ да гледа камери или телевизия, че и да спи по време на дежурство, въпреки че знае че една камера гледа в него и го записва.

Та хора всякакви с характери всякакви. Може би като заключение ще кажа, че всеки един човек се повлиява от една или друга мотивация в зависимост от собствения си характер, желания, амбиции и т.н. Не може с един калъп да се работи с всички. Работодателя трябва да се опита да вникне в психологията на всеки един работник или служител, и да му предложи точно такава мотивация, която да му пасне на характера.

Всеки иска повече пари, но не всеки е готов наистина да работи яко за тяхното изкарване. Има един процент хора, и то доста голям, които си мислят че присъствието им в чертите на завода вече е достатъчно основание, за да си получат заплатата. И ако случайно им дадеш някаква по-сериозна задача, която да ги накара малко да се поизпотят, веднага започват да мърморят колко им е ниска заплатата. Точно така - най-големите мързели са и най-големите мърморковци на тема заплата. Непрекъснато мърморят, че еди кой си получавал повече от тях, но дума не обелват че същия този еди кой си работи 10 пъти повече от тях.

ПС: Дискусията много се отклони от темата и в почивните дни ще прегледам постингите няколко страници назад и ще ги отделя в отделна тема.