Математиката в кошера

[Mateev]

Критерий за интензивността на пашата може да бъде една електронна везна, която тегли целия кошер. По нарисуваната графика на теглото през деня и през нощта може да се съди за количеството на летящите пчели, а по нарастването в два съседни дена може да се съди за количеството на донесения нектар и/или прашец.

Колкото до знанието за точния ден на роене посредством спектрален анализ на звука на кошера, аз си мисля, че това ще е много полезно. Има си начин, при който със сигурност роенето може да бъде спряно от пчеларя, и той е, ако пчеларя ИМИТИРА РОЕНЕ. Тоест ако изпреварващо сложи в нов кошер с празни рамки всички летящи пчели, заедно със старата майка. Пчелите изпадат в кризисна ситуация и веднага започват бясно да градят рамки, мислейки си, че роенето вече се е случило. Това съм го пробвал преди 1 седмица в няколко кошера. За 6 дена пчелите изградиха половината от 10-те рамки на 60-70% и в тях вече има пило, малко мед и прашец.

[scutellator]

Според мен измерването на влажността също е доста надежден критерий за измерване на интензивността. Просто трябва информацията да бъде правилно преработена за да съответства на приблизителния дневен приток.

Вече съм виждал подобно устройство показващо всевъзможни непотребни величини - беше на щанда на Лега по време на изложението(битпазара) в Плевен. Симеон Тодоров сигурно е по-запознат, щото неговия щанд беше точно до това устройство.

[tsc1]

Според мен измерването на влажността също е доста надежден критерий за измерване на интензивността. Просто трябва информацията да бъде правилно преработена за да съответства на приблизителния дневен приток.

Вече съм виждал подобно устройство показващо всевъзможни непотребни величини - беше на щанда на Лега по време на изложението(битпазара) в Плевен. Симеон Тодоров сигурно е по-запознат, щото неговия щанд беше точно до това устройство.

Датчика за охраната на кошера е така конструиран, че веднага мога да му добавя комбиниран сензор за температура и влажност. Ще се смени само софтуера на системата и връзката с главната станция ще е двустранна. Ние имаме такава система за контрол на микроклимата в музейни обекти - гробници, църкви и други обекти със стенописи.
Какво ще кажете по следния въпрос: Да се мери не теглото на кошера, а относителната промяна на теглото на всяка рамка? Не ви трябва точно тегло, нали? Такава информация не е ли много по-съдържателна?

[scutellator]

Да се мери не теглото на кошера, а относителната промяна на теглото на всяка рамка?

Стига да има как да бъде измерено - да ( въпреки че в крайна сметка данните трябва да се опростят и да бъдат сведени до надпис на монитора "слагай още магазини!" и "не е нужно да се бърза"). При производството на мед нектарът се нуждае от повече пространство отколкото зрелия мед. Пчелите го разпределят в повече килийки за да могат по-бързо да му извадят влагата, постепенно по-зрелия нектар бива натрупван във все по-големи количества за килийка. Голямо местене пада докато накрая стане мед.

При много силна паша пресния нектар много бързо запълва всяко налично празно пространство. ЕТО ТОВА Е МОМЕНТЪТ КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СИГНАЛИЗИРАН. С преработката на нектара в мед, част от това пространство се освобождава, но от този момент нататък пчелите работят с намалени мощности спрямо пашата.

[tsc1]

Идеята ми е следната:
Кошера е един специализиран сандък със свой микроклимат. Там мерим температура, влажност, евентуално ниво на СО2 и образуването на конденз (индиректно добра ли е вентилацията), контролираме нивото и честотата на звука. Основния процес се развива върху рамките. Мерейки им теглото (да предположим, че може и не е скъпо) и знаейки, коя рамка каква функция изпълнява можем да извлечем много повече диагностична информация. Меренето не е проблем да става по 3 пъти на ден - сутрин, когато пчелите излитат да събират материал, вечер когато приключва процеса и през нощта. Меренето е относително, като при поставяне на рамка се отчита нейното тегло (тарата) и то се нулира в системата. Следваща стъпка към усложняване - на определени рамки мерим температурната "картинка" с матрица от 16 датчика.

[Лежаков]

Здравейте,
Моето мнение е, че колкото повече се бъркаме в живота на пчелите, толкова повече проблеми си създаваме. Смятам, че вкарването на датчици в кошера е излишно. Постарайте се да намалите вложените време, труд и пари. И да не забравяме за естествения подбор в природата. Само най-добрите продължават напред.

[Niki1313]

Пчелите в своето развитие са на едно много ниско еволюционно ниво.
http://www.youtube.com/watch?v=F5rWmGe0HBI

След около 100 000 г. пчелите ще достигнат последната си фаза в еволюцията.
Изграждането на шестостен е висша форма на развитие. След гореспоменатия период от време, пчелните килийки ще бъдат осмостенни - това е според професора по математика, който прави проучването.

Ако математиката Ви е втората страст - BBC - The Code / Кодът (2011) http://kolibka.com/2.html

[Mateev]

Благодарение на късия си живот пчелите са имали шанса да превъртят много повече поколения за 160 милиона години, в резултат на което естественият подбор е имал предостатъчно време да прецизира генетичните дадености на пчелите до ниво постигане на пълно съвършенство. Нищо подобно не се е случвало с човека, който по презумпция има заложен в гените си дълъг списък от недостатъци и недомислици. Не си мислете, че като можем да говорим и "мислим", сме нещо кой-знае колко повече от останалите бозайници. Генетичния ни код се различава от този на кучетата или плъховете например с не повече от 1%. Качеството "приказване" не е кой-знае колко велико, а качествата "мислене, планиране и прогнозиране" ги имат абсолютно всички бозайници.

Така че не си мислете, че човек е кой-знае колко велик. Един единствен по-сериозен природен катаклизъм ще ни върне в каменната ера, докато пчелите дори и няма да разберат, че го е имало този катаклизъм.

[Mateev]

Преди няколко дена някой публикува във форума една дисертация на един български докторант, която силно ме заинтригува не толкова с изводите от изследванията, а с това че в нея има публикувани първични данни за неща, които живо ме интересуват, и за които НЯМА ДАННИ в пчеларската литература. Вече няколко дни работя по нея в опити да структурирам данните и да извадя някаква допълнителна информация. Искам да споделя до какво достигнах, въпреки че до момента съм обработил само една единствена таблица.

Ето я оригиналната дисертация: avtoreferat-hristakov i rezume na angliiski_pcheli.pdf

А ето преобразуваната версия в RTF формат, от която лесно се вадят таблични данни: avtoreferat-hristakov i rezume na angliiski_pcheli.rar

А ето и информация от първата обработена таблица, касаеща живота на пчелите. По-скоро данните касят смъртността - на кой ден от живота си колко пчели умират. Става въпрос за пчелата на доцента, с която масово пчеларстват Българските пчелари. При другите породи ще е нещо друго, но засега нямам данни да преценя дали е по-добро или по-лошо.

[Mateev]

Опита се състои в следното:
Маркират се 100 броя новородени пчели с някакъв цвят и след това на всеки 6 дена се отваря кошера и се брои колко от тях са живи. В първата таблица е показана именно информацията от преброяването. Кошерите са разделени на 3 групи (такава е целта на докторантурата). Първата група са контролни кошери, които пролетно време (че и през лятото) се подхранват с чист захарен сироп. На втората група към сиропа се добавя Стартовит, а на третата група - екстракт от билката T. Terrestis. Тоест самото изследване е дали тази билка дава по-голямо яйцеснасяне, но от първичните таблици с данни ние можем да извлечем и допълнителна информация.

Та в първата таблица е показан броя на реално преброените пчели в трите групи кошери, като в колонките са показани съответно Минималната стойност, Долната граница на доверителния интервал, Средната стойност, Горната граница на доверителния интервал и Максималната стойност.

Във втората таблица са показани разликите - тоест КОЛКО ПЧЕЛИ СА УМРЕЛИ ЗА 6 ДЕНА.

В третата таблица съм разделил числата на 6 и съм получил колко пчели УМИРАТ СРЕДНОДНЕВНО.

Вижте жълтият ред най-отдолу. В него съм изчислил средната смъртност по различните колонки. Забележете колко СТАБИЛНО е това число, независимо дали говорим за различни видове подхранвания или за различни видове агрегатни функции на първичните данни. Това число означава колко броя пчели умират средностатистически ВСЕКИ БОЖИ ДЕН. Отговорът не буди никакво съмнение:

Независимо от външните фактори, всеки ден в семействата с пчела-майка на доцента умират по 2.7% от пчелите в кошера.

Ще кажете - какво чак толкова ни интересува това число?
Отговорът е - майката непрекъснато снася и по този начин се старае ДА УВЕЛИЧИ броя на пчелите в кошера. В същото време непрекъснато умират пчели, и рано или късно в популацията НАСТЪПВА БАЛАНС, при който броя на новородените пчели е равен на броя на умрелите. Този баланс всъщност определя колко е МАКСИМАЛНИЯТ БРОЙ ПЧЕЛИ, до който може да се развие дадено семейство с дадена майка. При това този максимален брой е при ИДЕАЛИСТИЧНИ УСЛОВИЯ - незадръстена майка и никаква намеса от страна на пчеларя, която да я стресира и тя да намали яйцеснасянето. В реалноста популацията е по-малка поне с едно 10-20%.