По принцип лечебните заведения трябва да имат собсветни пречиствателни станции, където антибиотиците от урината на пациентите да бъдат филтрирани за да не попадат в канализацията и от там в Природата. НО това е в нормалните държави.
Антибиотиците имат един проблем, че бактериите много лесно продобиват резистентност към тях. Нещо повече, ако един вид бактерия се сдобие с резистентност към даден антибиотик, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ видове бактерии много лесно и бързо си "открадват" тази способност. Ако в лаботатория се третира e. coli с даден антибиотик докато той престане да действа и след това тя се изхвърли в кошчето за боклук и попадне в почвата, след няколко години същия антибиотик може да се окаже безполезен за други бактерии (primerno lactobacilicus), без те да са били излагани на действието на антибиотика преди.
По тази причина е СТРОГО ЗАБРАНЕНО в животновъдството да се използват антибиотици, които са ЖИВОТОСПАСЯВАЩИ ЗА ЧОВЕК и нямат аналог (заместител)! Например Фумагилин - при хората се използва най-вече като част от съпътстващото лечение по време на химиотерапия при лечението на рак.