МАШИНА ЗА РЯЗАНЕ НА EPS/XPS

[tsc1]

Радвам се, че си се освободил от големите си заблуди и вече не препоръчваш стабилизатор на ток.
При всяко плъзгане на едната клема, ще трябва да се уточнява захранването, което според мен наистина е нелепо.
П.п. позволих си да ти отговоря в твоя стил!
П.п. В горния си пост погрешно бях цитирал agro вместо TCS1. Поправих го.

Мисля, че не схващаш идеята! Плъзгайки единия край ти си избираш дължината на жицата, която ще реже и нагряваш само нея. При промяна на работната част (нейната дължина) ти променяш съпротивлението на веригата (видно е от формулата I=U/R a R=ρ*l/s) . За да не се промени при това и тока във веригата, а да се запази избраната температура на рязане се грижи стабилизатора на ток!!!

[ГрозьоГърдев]

Мисля, че не схващаш идеята! Плъзгайки единия край ти си избираш дължината на жицата, която ще реже и нагряваш само нея. При промяна на работната част (нейната дължина) ти променяш съпротивлението на веригата (видно е от формулата I=U/R a R=ρ*l/s) . За да не се промени при това и тока във веригата, а да се запази избраната температура на рязане се грижи стабилизатора на ток!!!

Разбрах те, но при размери на листа 125/60см., то сдължината на сряза ще варира от 125см до 10см. ( например ).
Дължината на жицата в случая се променя 12 пъти, а тока е един и същ.???!!!

[tsc1]

Разбрах те, но при размери на листа 125/60см., то сдължината на сряза ще варира от 125см до 10см. ( например ).
Дължината на жицата в случая се променя 12 пъти, а тока е един и същ.???!!!

Точно това прави АЛО - поддържа константен ток независимо от промяната на дължината, сечението и температурата на околната среда!

[agro]

Ами нали нашата лепачка на основи (АЛО) прави точно това!!! Когато ще режеш с нея, а няма да лепиш спираш таймера, подбираш си тока с потенциометъра и независимо от дължината на жицата, нейната дебелина или околната температура тя го поддържа константен. И за всичко това не се грижиш ти, а електрониката вътре.

То така, ама пробвай да отрежеш с нея 125 см лист по дължината. Толкова дълга жица няма сила да нагрее за качествен срез с разумна скорост.

[tsc1]

То така, ама пробвай да отрежеш с нея 125 см лист по дължината. Толкова дълга жица няма сила да нагрее за качествен срез с разумна скорост.

Пробва ли? Ама на 3см дебелина, не на 15см?

[agro]

Не знам как смятате, аз се водя по по-долу написаното:
Консуматорите на електричен ток преобразуват електричната енергия в други видове енергия: нагревателните уреди – във вътрешна енергия, електромоторите – в механична енергия, лампите – в светлинна енергия, и т.н. Когато между краищата на един консуматор е приложено напрежение U и през него тече ток I, за време t той преобразува енергия:

(8)

W = IUt.

Преобразуваната електрична енергия е равна на работата А, която електричните сили извършват при движението на зарядите, т.е. – при протичането на ток. Затова формула (8) оп*ределя и работата на електричните сили, която обикновено се нарича работа на тока:

(9)

А = IUt.

Връзката на единицата за енергия – джаул, с единиците за ток, напрежение и време се получава от формула (8): 1 J = 1A.1V.1s = 1 A.V.s. Консумираната електроенергия се измерва с електромери.
Всеки консуматор се характеризира със своята мощност Р, т.е. с енергията, която преобразува за 1 s:

(10)

.

Тъй като преобразуваната енергия W е равна на работата на електричните сили, формула (10) определя и работата на тези сили за 1 s. Величината, равна на работата, която електричните сили извършват за 1 s, се нарича мощност на токаР.
Връзката на единицата за мощност – ват, с единиците за енергия, напрежение и ток се получава от формула (10): 1 W = = 1 J/s и 1 W = 1V.1A = 1 V.A. Мощността се измерва с ватметри.

Конструирането на идеален реотан е трудно постижимо. Павлов е прав, че идеалния вариант е обратна връзка по температура. Но как се отчита температурата на реотан, наврян дълбоко в среза на материала? Извън материала, където лесно се мери, температурата му е друга. Да се мъчиш да издокарваш дължината на реотана според дължината на срязването също е трудно, защото токоизточника трябва да компенсира автоматично промененото съпротивление, иначе ще е бавно и пипкаво. Такъв токоизточник, при това мощен, не се намира под път и над път. Струва си за професионална машина, но и цената ще е друга, не като за пчелари. Така че смятам да се примиря с електрожена и по-ниската скорост на рязане. Нямам намерение да се състезавам за най-бързо рязане. Електрожен почти всеки има, ако не е от електронните, един реостат върши работа.

[tsc1]

А какво в случая налага ползването на кантал, а не на стоманена тел, включително и тази за обтелване на рамки?

[agro]

Пробва ли? Ама на 3см дебелина, не на 15см?

На 3 см не съм пробвал. Първо пробвах с 12 V зарядно за акумулатор. Слаба работа. Сложих 24 V зарядно и положението се подобри, но не достатъчно. Питах за цена на 36 V траф с нужната мощност, но цената не ми хареса. Освен това кутия с проветрение ще му трябва, и там занимавка. Питах те и тебе на колко волта ти е токоизточника, за да разбера дали става за моята цел и разбрах, че няма да стане. Тогава извадих електрожена и чудото стана. Докато улуча степента на усилване, скъсах един реотан, после нещата потръгнаха.

[agro]

А какво в случая налага ползването на кантал, а не на стоманена тел, включително и тази за обтелване на рамки?

Това с какво ще помогне? Мислиш ли, че ще се загрее до нужната температура и ще успее да я поддържа при контакта си с материала?

[tsc1]

Това с какво ще помогне? Мислиш ли, че ще се загрее до нужната температура и ще успее да я поддържа при контакта си с материала?

Определено! Кантала има изкуствено завишено специфично съпротивление, за да не ти се налага да навиваш километри жица, за да си направиш нагревател. Кантала има ρ=7.25Ω.mm2.m-1.
Стоманената тел - в пъти по-малко - ρ=0.1Ω.mm2.m-1.
От това следва, че ти трябва много по-ниско напрежение за да постигнеш същата мощност при необходимата ти дължина на жицата!