Броя на невроните в главата на една пчела е много малък, в резултат на което в тази глава има място само за 1 навигационна карта на терена. Това означава, че когато пчелата излети от кошера и открие, че е на друго място, тя трябва да забрави старата карта и да се самообучи на новата. Това се случва автоматично, но не в 100% от случаите. Всяко едно преместване води до загуба на определен брой пчели, които бързат да излетят на паша, и после не могат да си намерят собствения кошер. Това не е голяма беда, защото по принцип когато една пчела се върне натоварена с нектар или прашец, тя се приема и e добре дошла във всеки един кошер от пчелина. Истинска загуба можеш да имаш само ако в непосредствена близост има друг пчелин на друг човек.
Някои пчелари практикуват слагането на прелката на клечка, слама, камъче или някакъв друг предмет, за да може още при излизането пчелата да се усети, че нещо не е наред, и да влезе в режим облитане и самообучаване за новата навигационна карта. Вероятно това увеличава процента на успеваемост при самообучението, но аз не го прилагам, защото пък после самото махане на клечката или камъчето още един път ще предизвика хаос и излишно облитане с цел обучение.
За тебе е важно да знаеш, че ако преместиш кошер на разстояние по-малко от 3-4 километра, голяма част от летящите пчели ще се върнат на старото място и ще търсят кошер в радиус от 1 метър от мястото, където е бил стария кошер. Ако ги преместиш на ново място над 5 километра, вероятно над 80-90% от пчелите лесно ще се самообучат за новия терен, и само 10-20% от тях ще се объркат и ще се преразпределят по чужди (но пак твои) кошери. Важното е на новото място да има вече готова обилна паша. Ако това е така, това преразпределение ще мине безболезнено и без бой със жертви, защото заблудените пчели ще носят нектар, а той се явява универсален пропуск за всеки един кошер.