КОМПЮТЪРЕН МОДЕЛ НА ПЧЕЛНАТА ПОПУЛАЦИЯ В ЕДИН КОШЕР

[Mateev]

.......... Преход от 1200 към 1900 яйца ми се струва нереален. ........ Опа ти май имаш нещо друго предвид, че прехода е от 1200 към 1900 но не за един ден. Тогава става друго.

Под преход от 1200 към 1900 яйца на ден разбирам смяна на старата майка с нова.

Ето версия 1 на модела: Пчелна популац&#10.rar

В жълтите полета на колона B можете да въвеждате колко яйца е снесла майката в дадения ден. Данните за снесените яйца в ден 0 се приемат за начално състояние на семейството и на база на тях в светложълтите полета на ред 6 се изчислява популацията в ден 0. Естествено ако искате, вие можете на ръка да си заредите някаква друга начална популация в светложълтите полета - например само стари пчели, само млади, само пити с пило и т.н.

Най-отгоре в ред 1 в жълтите полета съм въвел логиката на умиране. Указал съм с проценти в кой ден от живота колко пчели умират. Ако променяте тези стойности, внимавайте сумата им да бъде 100%. В общия случай аз съм заложил следната логика:
1. Като яйца имаме загуба по 1% на ден - с това симулирам, че пчелите изхвърлят част от яйцата
2. Като ларви нямаме загуби
3. Като какавиди имаме загуба от 1% само в деня на излюпване - детска смъртност
4. Като млади пчели имаме загуба само в първия ден от раждането (детска смъртност) и след това по 1% на ден от 11 до 21-вия (загуби при облитане)
5. Като стари пчели загубите продължават по 1% на ден (пчелояди), като след 30-тия ден процентите започват бързо да нарастват (старческа смъртност).

Втория и третия ред на таблицата са помощни, в които има междинни изчисления на сумата от процентите на умиране до момента, както и на делтата (проценти от вчера до днес). Тези помощни проценти ми трябват във формулите по-долу. Основните изчисления са в неоцветените полета, в които ден по ден се смята умирането на пчелите от даден набор (родени в даден ден). Тези сметки се извършват по диагонал. Напишете нула снесени яйца за някой ден и ще видите ефекта.

Във файла има няколко таблици (Sheets). Базовия е този с номер 1 - него си го пазя с неповредени формули. От него копирам в друг шеет и чак тогава променям данни и формули, за да направя някаква симулация.

[Mateev]

Малко не мога да ти осмисля модела, но виждам някой нередности.
Първо майката не може да тръгне изведнъж с 2000 яйца на ден. Тя тръгва от да кажем февруари с 10, после 20, 50, 100, 350... примерно. Преход от 1200 към 1900 яйца ми се струва нереален. Ако тези 1200 яйца ги е снасяла примерно 5-6 дена не може на следващия да снесе изведнъж 700. Няма да има необходимите ресурси в кошера за това, не че не може.........

Ако искаш да направиш симулация, при която майката да снася различен брой яйца в различните дни - ами ще трябва да ги въведеш на ръка в жълтата колона. Просто копирай шеет 1 и върху копието започни да зареждаш дните от 1 до N с разумни стойности за брой снесени яйца. Това е - няма друг начин как да се отчете пролетното нарастване на броя на снесените яйца, тъй като то зависи от много на брой непредвидими фактори - температури, количество на донесения прашец, физическо разположение на кълбото, меда и пилото и т.н.

Засега модела е опростен и отчита само различната смъртност по дни от живота. Като сериозен проблем с тази първа версия на модела може да се посочи, че той не се съобразява с това дали наличната популация в семейството е в състояние да отгледа съществуващото пило. Ясно е че за да се отгледа определено количество пило са необходими определено количество млади и стари пчели. И ако майката снесе повече яйца, отколкото пчелите могат да отгледат, самите пчели ги изяждат/изхвърлят тези яйца/личинки. Това не е отчетено във версия 1 на модела. Във версия 2 ще го добавя, но трябва преди това да си изясним каква ще е формулата за ограничение на снасянето. Също така в следващите версии на модела мога да добавя и други зависимости, с които ще го направя все по-точен и по-прецизен. Давайте предложения какво трябва да се усъвършенствува.

ПС: Забравих, че някои от вас имат стари версии на Excel и че той не може да чете новите xlsx файлове. Затова ето ви още веднъж първа версия на модела, но този път в стария xls формат: Пчелна популац&#10.rar

[rosty_sz]

Като сериозен проблем с тази първа версия на модела може да се посочи, че той не се съобразява с това дали наличната популация в семейството е в състояние да отгледа съществуващото пило. Ясно е че за да се отгледа определено количество пило са необходими определено количество млади и стари пчели. И ако майката снесе повече яйца, отколкото пчелите могат да отгледат, самите пчели ги изяждат/изхвърлят тези яйца/личинки. Това не е отчетено във версия 1 на модела. Във версия 2 ще го добавя, но трябва преди това да си изясним каква ще е формулата за ограничение на снасянето. Също така в следващите версии на модела мога да добавя и други зависимости, с които ще го направя все по-точен и по-прецизен. Давайте предложения какво трябва да се усъвършенствува.

Точно от там ще дойдат сериозните разлики във времето необходимо на едно семейство да застане в динамично равновесие. Практиката също го показва така. Някои семейства по някаква причина не зимуват толкова добре като други. Разликите са очевидни но с добре работеща майка и малко помощ с излюпващо се пило те бързо настигат другите докато ако не им се помогне драпат назад до края на юни. Като сравняваме приблизително еднакво добре работещи майки за мършите изобщо не говорим.

[m_pchelari]

Хубаво е да се разсъждава в тази посока. Аз после ти разбрах целта, но в моите сметки аз смятам друго. Мен ме интересува как предвидимо нараства гнездото и следя за отклонения (забавяне) на нарастването от минималния заложн темп. Така се разбира за кофти семейство в много начална фаза а не чак след сезона.
Аз ти казах, че вземам за модел, че майката снася за деня броя на роденото пило + още 10% от него отгоре, това е минимума.

Както каза рости между семействата се получават големи разлики и тогава се вижда разликата в майките. Тази пролет имах семейства, които гледаха огромен процент пило спрямо наличната пчела, докато други с много пчели се ослушваха и бяха задминати за отрицателно време. Този показател е от огромно значение и трябва да влезе по някакъв начин в модела.

[Mateev]

Модела симулира една идеалистична пчелна популация, при която:
1. Майката винаги снася яйца с пълния си капацитет или по някакъв закон, измислен от нас
2. На питите винаги има място за нови яйца (няма задръстване на майката)
3. Винаги има достатъчно пчели, които да гледат пилото
4. Винаги има достатъчно прашец и нектар в семейството, щото да не се забавя дейноста на майката по причина нередовно хранене
5. Смъртността на пилото и после на пчелите се подчинява на някакъв разумен закон, измислен от нас

При така наложените ограничения на модела лесно можем да съобразим, че той ни дава МАКСИМУМА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО. Прогнозираните от модела бройки яйца, пило, какавиди и пчели са възможно най-добрите при възможно най-доброто стечение на обстоятелствата. Всеки един външен проблем ще работи само за ВЛОШАВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ. При това положение когато сравним едно пчелно семейство с модела лесно ще можем да разберем дали то е добре (близко е до модела) или зле (изостава от него). Няма как едно семейство да е по-добре от модела, освен ако не сте въвели грешни данни.

Освен за прогнозиране на бройката на яйца, пило и пчели модела е идеален и за ПРОГНОЗИРАНЕ НА ДАТАТА, на която се достига до ново динамично равновесия. По отношение на времето модела е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТОЧЕН. Вие сами видяхте как бройката не влияе на времето. При това положение модела е идеален за изчисляване на всякакви ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ със семейството. Тоест ако искаме нещо да се случи към началото на пашата, можем да изчислим колко дни преди нея трябва да направим една или друга операция (напр. обединяване на семейства, добавяне на пити с пило и т.н.).

Модела е изключително подходящ и за прогнозиране НА БЪДЕЩЕТО на пчелното семейство. Ако днес направите преглед и въведете верните количества яйца, ларви и какавиди, модела с голяма точност ще може да предвиди какво ще е състоянието на семейството в следващите 2 месеца. Като бройки ще прогнозира максимума и по него можете да се равнявате, а като време ще прогнозира с изключителна точност (в това вече се убедихте).

[Mateev]

Точно от там ще дойдат сериозните разлики във времето необходимо на едно семейство да застане в динамично равновесие. Практиката също го показва така. Някои семейства по някаква причина не зимуват толкова добре като други. Разликите са очевидни но с добре работеща майка и малко помощ с излюпващо се пило те бързо настигат другите докато ако не им се помогне драпат назад до края на юни. Като сравняваме приблизително еднакво добре работещи майки за мършите изобщо не говорим.

Когато се случи ситуация, при която наличните пчели не са в състояние да отгледат наличното пило, се получава един много интересен ефект. Новото динамично равновесие вместо на 63-тия ден се случва на 84-тия ден и пак няма (почти няма) междинни ситуации. Обяснението на този феномен е, че е необходимо да се добави в семейството цяло едно ново поколение (още 21 дена), и вече новото поколение ще е достатъчно като бройка да отглежда пило с пълния капацитет на майката. При много-много слаби семейства (на ръба на оцеляването) е напълно възможно да са необходини още 21 дена за още едно поколение или общо дните да станат 105. Това ще го изтествам когато завърша версия 2.

Иначе в момента работя по версия 2 с отчитане на това ограничение (много яйца и пило - малко пчели отглеждачки), но още не е придобила човешка форма, и затова засега ще забавя публикуването, докато я завърша.

[Mateev]

Използвайки този симулатор можем вече с голяма точност да си отговорим на въпроса:

Кога трябва да започнем пролетното подбудително хранене, за да влезем в първата главна паша с максимално силно семейство?

РАПИЦА
Рапицата започва да цъфти в първата десетдневка на април. Ако първата главна паша е рапица и презимувалите семейства са силни, за тях ще са необходими 63 дена за пълно 100%-ово развитие. Следователно подбудителното подхранване за тях трябва да започне в началото на февруари (първия топъл ден в периода от 1-ви до 5-ти февруари). В същия ден се затваря и мрежестото дъно, за да може кошера по-лесно да се стопли до 35 градуса. Ако семействата са заслабнали, ще е необходимо едно допълнително поколение (21 дена) и тогава подхранването ще трябва да започне на 10-15 януари.

АКАЦИЯ
Акацията започва да цъфти между 5-ти и 10-ти май. Ако първата главна паша е акация, и семействата са силни, подбудителното подхранване трябва да започне в периода от 1-ви до 5-ти март. При слаби семейства и нужда от превъртане на още едно поколение (21 дни), тогава подбудителното подхранване трябва да започне между 10-ти и 15-ти февруари.

[Mateev]

Грешка ще е, ако прекалено рано засилим семействата, защото рискуваме да ги изроим преди започването на първата главна паша. Грешка ще е и ако ги засилим прекалено късно - тогава просто ще пропуснем пашата и това предполагам го е играл всеки един пчелар.

Използвайки знанията от този симулатор можем да направим един преглед на 21-вия ден след началото на подбудителното подхранване (42 дена преди началото на пашата). Това е идеалната дата за започване на подсилване посредством добавяне на пити с разновъзрастово пило (тази дата и следващите 5-6 дена, ако пашата е акация или следващите 20 дена, ако пашата е рапица). Първо се прави преглед на семействата и ако пилото/междурамията с пчели не отговарят на данните от симулатора, то това означава, че това семейство НЯМА ДА УЧАСТВУВА В ГЛАВНАТА ПАША. И това ние го разбираме 42 дена по-рано - не е ли готино човек да го има това знание, за да може да предприеме мерки? При това положение наистина е по-добре да се обединят две такива слаби семейства и да се получи едно ГАРАНТИРАНО СИЛНО СЕМЕЙСТВО, защото пълният ефект от обединението ще се прояви точно след 42 дена, което е точно началото на главната паша. Дори и майката да е лоша в това ново обединено семейство, ефекта от нейното лошо снасяне ще се прояви чак след завършване на главната паша.

ПС: В момента приказвам (цитирам) числа и дати на поразия, но всичко това вие можете сами да си го разцъкате на симулатора и да си го проверите.

[Юрий Цветков]

Грешка ще е, ако прекалено рано засилим семействата, защото рискуваме да ги изроим преди започването на първата главна паша. Грешка ще е и ако ги засилим прекалено късно - тогава просто ще пропуснем пашата и това предполагам го е играл всеки един пчелар.

Използвайки знанията от този симулатор можем да направим един преглед на 21-вия ден след началото на подбудителното подхранване (42 дена преди началото на пашата). Това е идеалната дата за започване на подсилване посредством добавяне на пити с разновъзрастово пило (тази дата и следващите 5-6 дена, ако пашата е акация или следващите 20 дена, ако пашата е рапица). Първо се прави преглед на семействата и ако пилото/междурамията с пчели не отговарят на данните от симулатора, то това означава, че това семейство НЯМА ДА УЧАСТВУВА В ГЛАВНАТА ПАША. И това ние го разбираме 42 дена по-рано - не е ли готино човек да го има това знание, за да може да предприеме мерки? При това положение наистина е по-добре да се обединят две такива слаби семейства и да се получи едно ГАРАНТИРАНО СИЛНО СЕМЕЙСТВО, защото пълният ефект от обединението ще се прояви точно след 42 дена, което е точно началото на главната паша. Дори и майката да е лоша в това ново обединено семейство, ефекта от нейното лошо снасяне ще се прояви чак след завършване на главната паша.

ПС: В момента приказвам (цитирам) числа и дати на поразия, но всичко това вие можете сами да си го разцъкате на симулатора и да си го проверите.

Вероятно си загубил десетки часове в сметки, изчисления, създаване на алгоритми и извеждане на съответните изводи. Браво, похвално.
Обаче всички тези неща ги пише в почти всички простички пчеларски книжлета и журнали. Та дет се вика си пропилял много енергия на халос, но нищо, може да се окаже. че колелото не е кръгло.

[Mateev]

Ролята на модела съвсем не е толкова елементарна, колкото си я представяш. В момента ти наблюдваш само няколко разцъквания на мишката, с които просто исках да покажа че модела работи. Реалното му приложение ще е когато го натоваря да изчислява много на брой променящи се и застъпващи се във времето фактори. Тогава вече няма да ти е така лесно да прибавяш или вадиш 21 - ха-ха .....

Реално този модел ще бъде част от информационната система, по която в момента работим. С негова помощ във всеки един момент от време ще знам какво е положението във всеки един кошер, независимо от това че прегледите ще ги правим по на рядко.

Не смятам че съм хвърлил труда си на вятъра - напротив - според мене модела е безценен, защото само за 2 часа след неговото създаване научих доста неща, които преди това не ги знаех. Получих и неопровержими доказателства за неща, които само ги предполагах, и за които пчеларската митология имаше противоречиво мнение.

Научих още едно ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО НЕЩО - вече точно знам на коя дата КАК ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДА КОШЕРА като пило и междурамия с пчели. Това досега никой не го е знаел. Например на 27 март отваряш кошера и виждаш 4 рамки с пило и 7 междурамия с пчели. Това добре ли е или е зле, при условие че си започнал подхранването на 27-ми февруари? А ако подхранването беше започнато на 4-ти февруари, това добре ли щеше да бъде или зле? Колко пчели и/или пило ще има кошера на 15-ти април за рапицата и на 5-ти май за акацията? Да добавям ли пити с пило от друг кошер или да вадя от този, защото има опасност да се изрои на 2-ри май?

Ако нямаш модел си напълно безсилен да отговориш на всичките тези въпроси. Няма да го имаш знанието, а липсата на знание предполага и допускането на грешки.......