Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни .....
Поводът за отварянето на тази тема е един получен мейл от председателя на говедовъдната организация Михаил Михайлов. Приятели сме с него и ме е включил в списъка с мейли, които той периодично разпраща на всички говедовъди. Така на практика аз съм в течение със всичко, което се случва в техния бранш. И всеки път, когато чета неговите мейли, стигам до един и същи извод - ако променим дуличката ГОВЕДОВЪДСТВО с ПЧЕЛАРСТВО, всичко останало става валидно и за нашия сектор.
Ето текста на последния мейл, който според мене си струва да го пообсъждаме, защото при нас е същото, както и при говедовъдите:
По време на турнето „Повече знания за повече мляко” има време и да се обсъдят и някои наболели въпроси в момента по отношение говедовъдството и най-вече в организацията, цените на млякото и разбира се субсидиите.
Всъщност Директора на НСГБ – М. Михайлов винаги открива семинара със следните думи:
– „Уважаеми фермери, говедовъдството е нашия живот, но то е и нашия бизнес и ние живеем и храним нашите семейства. След което продължава цитирайки един наш голям експерт по говедовъдство Т.Арбов – Към днешния ден може да определим отрасъла като една голяма каца с много пробойни с различен диаметър и от всякъде тече вода. Нормалното което трябва да се направи е да се започне запушването на най-малките дупки и вървим към запушването на по-големите. В противен случай водата ще изтече, ние отиваме на дъното и като няма ”вода” загиваме. Именно затова се провежда този семинар за да се започне от някъде”.
Наистина нямаме никаква стратегия за развитие на отрасъла, всички повтаряме ниски изкупни цени за млякото, нямаме пазари за Турция. Ами ако имахме, какво щеше да се случи, пак същата работа. Нали преди две години имахме пазар за арабския свят, в продължениe на месец не можаха да се съберат няколко десетки хиляди агнета за да се напълни кораба и да замине. Някои казват, толкова сме зле, защо ни е стратегия. Ами трябва да има и такава, за да се подпомагат по някакъв начин институциите, и да знаят фермерите какво да правят. А не както сега се получава – някой фермер писал си кравите за млечни, но не може да получи по 2 т мляко от крава и няма да вземе субсидия. Приета стратегия трябва да се изпълнява. Руснаците приеха такава за изграждане на кравеферми 61,7 милиарда рубли за племенното млечно говедовъдство на Русия и сега ще приемат план и за генетичното израстване на стадата. Ще бъдат отпуснати 61,7 милиярда рубли за говедовъдството.
Какво се случва при нас: преди пет години Президентството внесе програма за развитие на животновъдството. Тогавашните управляващи дори не благоволиха да присъстват на презинтацията. Преди известно време депутата Иван Станков също внесе подобна програма и май стигна само до Комисията по земеделие при НС. Така че, загубихме пет години, ако през това време бяхме решили въпроса за породността – млечни и месодайни крави и животни под селекция или не, сега нямаше да се водят безконечни спорове дали 2 тона, дали 4 тона или въобще да няма тонове. Тук трябва да прибавим и политиците – ухажване на всички нива и търсене на електорат, а полза за истинските говедовъди – никаква. Някакви парички дето фермерите въобще не ги виждат, защото вече са ги похарчили още преди да са ги получили. Всъщност всяка ситуация в сектора се използва на сто процента и то на гърба на кой, разбира се – на фермерите.
Преди няколко дни бе подписан договора за свободен внос на стоки от Канада. Веднага една политическа партия излезе с лозунга, че това е края на българските животновъди и ако това стане ще има падане драстично на изкупните цени на продукцията. Ми то има ли разлика дали ще ти купят сега кг телешко за 2 лева или на 1.50 лв. – разбира се няма. Къде бяха досега политиците да кажат, че тази цена от 2 лв за кг и 0.40 ст за кг мляко също са смазващи. Фермерите също си имат своята вина, че се държат като орел, рак и щука още кой знае какви животни.
При новите министри, вече се извървяха пет формации на фермери и резултата е един и същ. Дори при последните е нямало и обещания. Ясно е, че няма ли единомислие и ход в една посока, така ще бъда и занапред. Въпросът е до кога ще издържат фермерите. То натиска е страшен – МЗХ с Наредбите , ДФЗ с изискванията, БАБХ със Заповедите . С малки изключения всичко, което е сътворено от институциите се приема. Все пак животните са на фермерите и те не само трябва да изпълняват, но и да участват пълноценно в работата на тази „машина” наречена говедовъдство. Също така трябва да се дават отчети за всичко, в това число и браншовите и развъдните организации. Трябва и да се предсказва какво мойе да се случи.
Например в много държави на ЕС в момента започват семинари за обучение на фермерите при следващи екстремни условия по отношение падане цените на млякото, какво трябва да правят. Контролът е най-важното нещо, ефективен ли е, прилага ли се в един с един и същ „аршин” или продължава да има „наши и ваши“ или „играят“ някакви знаци. Ако така продължава ще цитираме думите на първия голям говедовъд на България проф. Желю Ганчев казал ги пред фермерите :
– „Уважаеми говедовъди, няма кой да ни помогне, ако не си помогнем сами, едва ли държавата ще направи нещо повече за нас”.
Така че, ако се прави нещо на първо място това е изграждане на една говедовъдна професионална структура, където да се преодолее сега съществуващата омраза на малките към големите и пренебрежението на големите към малките.
И всичко това трябва да се направи, за да се запази сега съществуващото говедовъдство и най-вече 100 000 работни места в сектора. Мита който се опитват някои да ни набиват в главите, че запада искал да ни залее с тяхна продукция не е верен. Всички млечни продукти от ЕС са по-скъпи на пазара от нашите. Ние не представляваме никаква заплаха за ЕС с производството ни от 500 000 т мляко годишно, което е много под 1% от производството в Европа.
Всъщност може би това обединениие е и най-голямата дупка в кацата на говедовдството.
