Първоначално публикувано от
solaris60
Заразна болест с условен характер по пчелите, предизвиквана от и благоприятствувана от овлажняване на гнездото. Този причинител е условно болестотворен и широко разпространен в природата микроб - по-влажни гниещи органични материали, в застояли води и др., откъдето пчелите го принасят заедно с водата, а вероятно и с крачката си. Не по всяко време обаче и не във всеки кошер донесените бактерии предизвикват септицемия. Необходими са условия, които, от една страна, благоприятствуват неговото развитие и размножаване в организма на пчелите, а, от друга, снижават естествените му защитни сили. Такова важно условие е влажността на пчелното гнездо. Затова септицемията се проявява през влажните сезони, късно през есента, през зимата и рано през пролетта, в кошери, които натичат, или в пчелини, разположени във влажни, сенчести места край големи водни площи. Боледуват също семейства с големи площи незапечатани зимни запаси ( късно подхранвани със захарен сироп, или късно събирали манов мед, който не е подменен през есента ).
Бактериите проникват в организма на пчелите през отворите на трахеите заедно с вдишвания влажен въздух. От там те преминават в хемолимфата и бързо се размножават в огромни количества, поради което тя става млечнобелезникава.
Признаците на септицемията са доста характерни : пчелите са неспокойни, а след ден-два стават лениви, неподвижни, като застинали. При откъсване на главата на болна пчела от раничката се показва млечнобелезникава капчица хемолимфа ( а при здравите пчели тя е безцветна, бистра ). Труповете бързо се разчленяват : по дъното на кошера се откриват крачка, крилца, хитинови части, а не цели трупове. Мускулатурата в гърдичките бързо потъмнява, вместо да е светлооранжева.
Най-ефективните предпазни мерки срещу проява на септицемия са слънчевите пчелини, сухите и проветриви гнезда, запечатаните и качествени медови запаси, здрави ненатичащи кошери, избягването на ниски, влажни и сенчести места за устройване на пчелин и пр. Това не е необходимо, ако при проявена вече септицемия се хигиенизират гнездата и се замени прокисналия захарен сироп или манов мед. Болестта не се пренася лесно върху други семейства, чиито условия на живот и хранене са добри, а жилището им е хигиенично и сухо. След хигиенизиране на гнездото на болните семейства може да се дава 2-3 кратно лечебен сироп с някои антибиотик с по-широк спектър на действие и по-специално - към Грам-негативните.