Надявам се КБП ще възрази на това
Прикачен файл 6140 Прикачен файл 6141
Преглед за печат
Надявам се КБП ще възрази на това
Прикачен файл 6140 Прикачен файл 6141
До колкото разбирам от заповедите, ще се третират само семена, а инсектицидите се прилагат само в складовете.
На първия препарат нямаше ли 3 годишна забрана заползване?
Неоникотиноиди! Това обяснява нещата:
http://rupest.ru/ppdb/thiamethoxam.html
http://www.pesticidy.ru/active_substance/imidacloprid
С тези инсектициди се третират семената преди сеитба. Те опазват от вредители семето и кълна в почвата, активни са до месец и в растителните тъкани. Това е разрешение за използване на ограничено количество забранени препарати .
Темата за неоникотиноидите е прекалено сложна за да се решава от недобре информираната част от населението и неспециалистите в областта.
Съвременното земеделие така е устроено, че се налага употребата на пестициди (отровни за човека, птици, бозайници, риби, насекоми, безгръбначни, бактерии и т.н.). Т.Е. пестициди ще се използват така или иначе, независимо дали на нас ни харесва или не. Въпросът е КОИ пестициди са приемливи и кои- НЕ. Как да изберем по-малкото зло?
Тук има някои неща, които трябва да бъдат вземани под внимание.
- начин на апликация на пестицида. Директно пръскане на посевите (носещо голям риск за околната среда) и използване на големи дози от препарата СРЕЩУ третиране на семената с малки дози от инсектицида ( и нисък риск от замърсяване на околната среда)
- дозата при апликация, необходима за да си свърши работата СРЕЩУ токсичността на самия пестицид (мg/kg живо тегло) за другите организми. ( нещо като да трябва да избираш между количеството алкохол, което ще получиш от цистерна с бира или бутилка водка).
- живот на пестицида и време за полуразпад (като цяло неоникотиноидите имат много кратък полуживот, оставени на слънце, с изключение някои видове почви, сравнено с другите видове пестициди, предназначени за директни пръскания). Има отношение към продължителността на излагане на пестицида, както и за опасността от натрупване в почвата (водните басейни) и съответно опасността от повишаване на дозата със всяко последващо третиране (ост. количество + дозата при третиране)
- синергични ефекти с други пестициди
- карантинен срок след апликация и натрупване на остатъчни количества в готовия продукт. (мастноразтворимите пестициди се натрупват в мастното тяло на човек и при една диета за отслабване се освобождават наведнъж)
- Лесно разграждане от организма
Както виждате, не е чак толкова просто.
В общия случай пчеларя е поставен пред дилемата - дали да му отровят пчелите с директни пръскания и кошерите да останат без летящи пчели ИЛИ част от летящите пчели (при положение че в обхвата си имат и диви източници на нектар) сами да се насмучат със сублетални дози отрова, която най-вероятно няма да ги убие веднага, но ще намали тяхната ефективност, ще имат възможност да занесат нектара във семейството, където потенциално бавно и продължително отровата има възможност да въздейства на цялото семейство, на неговата производителност и чувствителност към други заболявания?
Надявам се КБП (в лицето на Матеев) ще проучат въпроса и ще предприемат нещо...