Вирусни инфекции

Bирусите са най-малките организми на земята. Изключение правят само откритите наскоро приони, които са съставени само от белтъци без нуклеинови киселини и причиняват болестта луда крава, скрейпи, куру и др.
Вирусите са безклетъчни организми, които се размножават само в клетките на гостоприемника (ларва, какавида, пчела). Техните малки размери и прост строеж ги правят изключително разпространени, устойчиви и приспособими. Те са невидими със светлинен микроскоп и се доказват само с електронен микроскоп или чрез имунологични, молекулярнобиологични и генетични изследвания. Ето защо откриването и проучването им започва сравнително късно, с развитието на техниката и молекулярната биология и свързаните с тях методи за изследване, основно след 60-те години на миналия век.
Много от известните днес вируси съществуват в многоклетъчните организми и не представляват опасност за живота на гостоприемника си, като се предават и предизвикват заболяване при определени условия. Така например, появата на някои от вирусните заболявания по европейската медоносна пчела (Apis mellifera, L.) се свързва с акара Varroa destructor, преминал от азиатските видове към европейската пчела и станал световен проблем за пчеларството от средата на миналия век. Ролята на акара е доказана в проявата и разпространението на причинителите на мехурчестия гнилец, острия вирусен паралич, хроничния вирусен паралич, деформираните криле и др. Връзката между V. destructor и вирусите, както и механизмът на предаване и развитие на вирусните инфекции при пчелите все още не са достатъчно изяснени. Смята се, че V. destructor не е само механичен преносител, в чието тяло вирусите се съхраняват и намножават, но се допуска, че той вкарва протеини в организма на пчелата, които са необходими за активиране на вирусите /Ball,1983/.
Ролята на причинителите на нозематозата /Nosema spp./, предимно азиатският вид Nosema ceranae, също е доказана при някои вирусни инфекции, особено при филаментовирозата, черния маточник и др.
Откакто White през 1913 открива първия вирус по пчелното пило - вирусът на мехурчестия гнилец, досега са изолирани и описани над 20 вида вируси по пчелите. Броят и класификацията им засега остават неуточнени – докато западни автори посочват основно 16 вида, то руските автори Батуев, Гробов и Кузмичева през 2006 г. изброяват следните 22 вида:
Вирус на мехурчестия гнилец /ВМГ/. Поразява пилото в стадии предкакавида, като се проявява с характерна форма на умрялата ларва - тя е с почерняла глава, лесно се изважда от килииката и има форма на мехурче, запълнено с течност. Заразяването става в стадий на ларва, като най-възприемчиви са от 1-я до 3-я ден. Вирусът се размножава в слюнчените жлези на пчелите кърмачки, които го предават и разпространяват при хранене на ларвите. Възрастните пчели не боледуват, но са способни да запазят вирусните частици до края на живота си. Болестта протича като скрита инфекция в 40% от случаите с външно здрави какавиди и възрастни пчели. Явно протичане на болеста с изразени клинични признаци се наблюдава при инвазия с акара Varroa destructor, но връзката между него и вируса все още остава неизяснена.
Вирус на острия паралич /ВОП/. Открит е случайно в проби пчели, които са изследвани за други вируси през 1963 от Bailey. Съществува като скрита и безсимптомна инфекция по пчелите и се проявява клинично при инвазията с акара Varroa destructor. Намерен е като причина за смъртта на пчелни семейства в Русия от Батуев през 1974 и в Югославия от Кулинчевич през 1990. Засяга младите пчели, без характерни признаци и външни дефекти. Болните пчели се разпълзяват около кошера, не могат да летят, подскачат и се губят в тревата край него.
Израелски вирус на острия паралич /ИВОП/. Описан първоначално като разновидност на вируса на острия паралич, изолиран в Израел от Moses-Koch и сътр. Впоследствие е описан и класифициран като самостоятелен вид. Също е свързван с акара Varroa destructor /Maori et all., 2009/ и е сочен като причина за колапса на пчелните семейства в САЩ. Разпространен е в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и др. В Европа е доказан в Испания /Kukielka et all., 2010/ и Франция /Blanchard et all., 2008/ в редки случаи и не се свързва с висока смъртност на пчелните семейства.
Вирус на хроничния паралич /ВХП/. Широко е разпространен из целия свят. Най-често протича като скрита инфекция, но също може да се провокира от паразити, като акара Varroa, видовете Nosema и други фактори от външната среда. Той е една от формите на "черната болест" по пчелите, което е и характерен признак на болестта - поява на черни, лъскави пчели. Това се вижда най-добре вътре по питите в кошера - младите вътрегнездови пчели са черни, без косъмчета и приличат на стари пчели. Другите признаци са подобни на острия паралич - пчелите се събират на купчинки пред кошера, неспособни са да летят, пълзят и се изгубват сред тревата. Често пчелите са възбудени, въртят се в кръг и издават характерно жужене.
Вирус на деформираните криле /ВДК/. Един от основните причинители на вирусно заболяване по пчелите, свързан директно с акара Varroa destructor. Първоначално е описван като японски щам на Египетският вирус /Кох, 1989/, впоследствие е обособен като самостоятелен вид. Разпространен e в Европа, Азия, Африка и Америка. Носителството при пчелите е безсимптомно и болеста се проявява само в присъствието на V. destructor. Протича с висока смъртност, с признаци на липсващи или неправилно развити криле по пчелите, но също и безсимптомно.
Египтовирус /ЕВ/. Установен е от Бейли през 1979 г. в умрели пчели в Египет. Серологично е родствен с вируса на деформираните криле и дори се смята за идентичен с него. Прави впечатление, че след 90-те години на миналия век не се споменава в публикации и се говори само за вируса на деформираните криле.
Вирус на черния маточник /ВЧМ/. Предизвиква заболяване с висока смъртност на ларвите, какавидите и възрастните пчели от всички касти при A. mellifera, както и на какавидите на търтеите при A. florеа. Най-характерен признак са тъмните петна по маточника, които се сливат и той става черен. Семействата отслабват и умират без случаи на самооздравяване. На територията на Европа е доказан като причина за смъртта на много семейства през зимата. Открит е и в страни от Азия, Африка, Северна и Централна Америка, Австралия и Океания. Протича съвместно с нозематозата по пчелите

Вирус, който причинява грипа, убива и пчелите по света!

Американски учени разкриха убиеца.
Това е РНК вирус, който мутира по-бързо от други патогени, и е особено добър в преодоляването на имунната система.
При хората заболявания, причинени от РНК вируси, включват СПИН, грип и някои щамове на хепатит.
Тенденцията медоносните да измират е от няколко години - особено изразена е от 2006 г. насам, а досега причината не беше идентифицирана.

Изследването е публикувано в онлайн версията на научното списание mBio и установява, че увеличаването на смъртните случаи, което започва през есента и достика пик през зимата съвпада, с увеличаване на инфекции с вариант на вируса TRSV (Tobacco ringspot virus).

Вирусът се разпространява чрез полена, който пчелите използват за производството на "пчелен хляб", с който се хранят ларвите.

Учените все пак предполагат, че и други фактори, като вируси, паразити, както и вредни ефекти от пестициди, допринасят значително за измирането в пчелините на цели колонии.

Инфекцията на пчелите от тютюневия вирус е първият случай, в който вирус прескача от цветен прашец на пчели. Около един на всеки 20 растителни вируси може да бъде намерена в цветен прашец.

Бързата степен на мутиране на РНК вирусите им позволява да прескачат от вид на вид по-бързо от конвенционалните патогени, като тютюневият вирус се е предал от полена на пчелите, също както грипът се е предал на хората от прасета и пилета.

TRSV атакува нервната система на пчелите. А изследването на десет различни колонии в лаборатории на Департамента по земеделието на САЩ е установило, че броят на заразените пчели стига до 22.5% през зимата от едва 7% през пролета.

Сега трябва да намерят и лекарство за него.Иначе ще си патим ние пчеларите.

:laughing: